Кулминацията на оперното лято във Варна е проектът “Опера в Летния театър”. На 16 и 17 юли в морската ни столица ще се състои премиерата на една от най-ранните опери на Джузепе Верде “ЕРНАНИ” – лирическа драма по едноименното произведение на Виктор Юго.

Спектаклите са от 21. 00 ч. в Летния театър в Мрската градина.

http://www.varnasummerfest.org/programs_bg.htm

В „Ернани” триумфират едни от най-блестящите български солисти, които прославят българското интерпретаторско изкуство на световната музикална сцена. Звездния състав формират най-известният български бас Орлин Анастасов – солист на Миланската скала, перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера и прекрасният баритон Венцеслав Анастасов, който след „Дон Кихот” в Софийската опера отново се среща на сцената с брат си Орлин. В тази завидна компания образът на Елвира пресъздават варненското сопрано Линка Стоянова (16 юли) и солистката на Старозагорската опера Елена Баръмова (http://elenabaramova.blogspot.com/), желан гост на българската и международна оперна сцена (17 юли).

За „Ернани” на Юго и Верди:

В своето произведение „Ернани” (1830) Виктор Юго се опира на исторически събития от 1519 г. в испанската провинция Арагона, които му позволяват да разгъне своя драматичен разказ за дълг и мъст, любов и ревност, страст и смърт, обвързали трагично красивата Елвира, нейния любим – романтичния бунтовник Ернани, благородния крал Дон Карлос и фанатика на честта Гомес да Силва. Лирическата драма, която разчупва канона на класицизма и въвежда принципите на романтизма, оказва огромно влияние върху съвременниците.

„Ернани” носи слава не само на Виктор Юго, но и на Джузепе Верди, който композира своята безсмъртна опера със същото заглавие през 1844 г. Либретото на Франческо Пиаве следва в общи линии оригинала, но опростява сюжета и предлага различна развръзка със самоубийството на Ернани. Операта бележи етап в творчеството на Верди чрез акцента върху психологическите характеристики на героите, които като двигатели на действието триумфират със соловите си партии над доминиращия дотогава в оперната структура хор. Възвишени, гневни, нежни или изпепеляващи, човешките страсти в „Ернани” са изобразени с онази завладяваща музикалност, която формира стила на Верди – един от най-големите композитори в света на операта. Премиерата на „Ернани”, състояла се на 9 март през далечната 1844 г. във Венеция, има огромен успех.

„Ернани” във Варна:

В историята на Варненската опера първата премиера датира от 2 октомври 1960 г., диригент Йоско Йосифов, режисьор Драган Кърджиев, художник Мариана Попова, балетмайстор Пенка Стойчева. В главните роли се представят Йордан Знаменов, Георги Койчев, Стефан Циганчев, Лиляна Анастасова и др. Преди 20 години (13 юли 1989) публиката аплодира втората премиера с диригент Михаил Ангелов, режисьор Никола Николов, художници Стефан Савов и Евгения Раева, хореография Асен Гаврилов. В ролите: Цветан Михайлов, Валентина Чавдарова, Иван Консулов, Помпей Харащяну и др. Третата премиера на „Ернани” на варненска сцена предстои на 16 и 17 юли 2010 г. от 21.00 ч. в Летния театър.

Постановката на ОФД – Варна с диригент Борислав Иванов, режисьор и сценограф Кузман Попов, художници на костюмите Мария Трендафилова и Лора Маринова, диригент на хора Малина Хубчева, хореограф Румяна Малчева, е съвместен проект с ММФ „Варненско лято” и част от първото издание на „Опера в Летния театър” 2010. Третата „Ернани” е кулминация не само в оперната, но и в 84-годишната история на ММФ „Варненско лято” заради звездния солистичен състав: ролята на Гомес да Силва изпълнява Орлин Анастасов – световноизвестен бас и първи солист на Миланската скала, образа на Ернани пресъздава перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, баритонът Венцеслав Анастасов – желан гост на големите оперни сцени е Дон Карлос, а в ролята на Елвира ще видим сопраните Линка Стоянова (16 юли) и Елена Баръмова (17 юли). Големите трима – братята Орлин и Венцеслав Анастасови и Бойко Цветанов ще пеят и в двете премиерни вечери.

Веселина Василева и Петър Костов – “Бохеми”

Филхармоничният оркестър на “Ла Скала” идва за концерт на Античния театър, обяви вчера кметът на Пловдив Славчо Атанасов. Подробностите вече били уточнени. 120 оркестранти и солисти на “Ла Скала” ще поднесат на родните меломани 100-минутен букет – арии и увертюри от шедьоври на световната оперна класика. Концертът е на 19 септември от 20 ч. Турнето на имперската трупа от Милано, водена от кметицата Летиция Морати, се финансира от “Уни кедит груп”. Цените на билетите ще са по възможностите на родната публика, а събраната сума ще бъде дарена за стипендии на даровити деца от Националното училище за музикално и танцов изкуство “Добрин Петков” в Пловдив, увери кметът. Стана ясно още, че той и колежката му от Милано – г-жа Морати, ще направят обръщения към публиката 15 минути преди концертното събитие в Пловдив.
Оперната трупа на “Ла Скала” е сред най-елитните в света. Това се дължи на изявите на най-ярките светила в операта. “Ла Скала” привлича и световноизвестните български оперни певци. На най-популярната оперна сцена в Италия са гастролирали нашите знаменити изпълнители Илка Попова, Елена Николай, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мариана Пенчева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Юлиан Константинов, Орлин Анастасов и др.
Teatro alla Scala или La Scala е световноизвестен оперен театър в Милано, Италия. Театърът е построен по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776-1778 г. на мястото на черквата “Санта Мария дела Скала”, откъдето идва и името на прочутия театър. Открит е на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери “Europa riconosciuta”.
Сградата на най-известния оперен театър в света е с дължина 100 м и с ширина 38 м в стил неокласицизъм. Зрителната зала с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове, се отличава с безукорна акустика и съчетава ролята си на безупречен театър с различни удобства за зрителите. Местата са разположени на пет етажа с ложи и галерия. Броят на ложите е 194 и всички са свързани с коридори, има и кралската. Сградата на “Ла Скала” струва на Милано около 1 милион лири годишно, а разходът е поет от 90 аристократични семейства. По време на Втората световна война театърът е разрушен и възстановен в първоначалния си вид през 1946 г. След това сградата неколкократно е реставрирана. Последният ремонт приключва през 2004 г. и струва 61 млн. евро.

Юлиан Константинов в ролята на Борис. Снимка: Опера Варна

Ако сте като мен и вече сте се снабдили с билети за премиерата на Борис Годунов, но никога не сте гледали тази опера сигурно ще търсите информация за съдържанието и. Затова искам да отправя един призив към опера Варна – публиката очаква съдържанието на операта да се появи на сайта ви ).
А иначе материали за постановката в сайта на опера Варна колкото искте – ето например можете да прочетете тук и тук.
В случай че нямате проблем с английският може да хвърлите едно око и тук.

А ето и разпределението на ролите:
БОРИС ГОДУНОВ – Юлиан Константинов, Вячеслав Почапский
КСЕНИЯ – Линка Стоянова, Веселина Василева
ФЬОДОР – Хрисимир Дамянов, Станислава Марчева
ГРИГОРИЙ – Петър Костов, Пламен Долапчиев
ПИМЕН – Борис Бежко, Константин Видев, Евгений Станимиров
ШУЙСКИ – Цветан Цветков, Георгиос Филаделфевс
ЩЕЛКАЛОВ – Христо Сарафов, Свилен Николов
ВАРЛААМ – Вячеслав Почапский, Петър Найденов
Мисаил – Николай Моцов, Пламен Петров
КРЪЧМАРКА – Бойка Василева, Вяра Железова
ЮРОДИВИЯ – Николай Моцов, Пламен Петров
НЯНЯ – Даниела Рабчева, Елеонора Христова
ПРИСТАВ – Росен Рангелов, Людмил Петров
МИТЮХА – Росен Рангелов, Людмил Петров
БОЛЯРИН – Владислав Владимиров

Софийската опера предизвика фурор на сцената на най-стария римски театър в Анталия – “Аспендос”.

Пред 3-хилядна публика нашите артисти изпълниха своя най-касов спектакъл “Турандот” от Пучини, чийто сценичен живот е вече над 12 години. Последва 20-минутен нестихващ аплауз.

Българският гастрол беше част от програмата на международния оперен фестивал в Анталия.

Заради съображения за сигурност на този уникален паметник на културата публика се пуска само на първите 20 реда от театъра. За спектакъла на Софийската опера обаче организаторите са направили изключение. Нашата трупа е сред последните, получила тази привилегия.

http://macbethbg.blogspot.com/

Елена Баръмова – Лейди Макбет

Петър Данаилов – Макбет

Постановката ще е с участието на:
ВИОЛЕТА – Яница Нешева
ФЛОРА – Светла Димитрова
АНИНА – Благовеста Статева
АЛФРЕД – Калуди Калудов
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Свилен Николов
ГАСТОН – Светослав Методиев
БАРОН – Евгений Станимиров
МАРКИЗ – Михаил Матеев
Д-Р ГРЕНВИЛ – Росен Рангелов

С премиера на операта “Бедни хора”, поставена по романа на Достоевски от трупата на русенското оперно-филхармонично дружество, ще бъде отбелязана Годината на Русия в България в рамките на тазгодишния, четиридесет и първи фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора. Операта-концерт в 13 писма е по музика на Глеб Седелников, а зад диригентския пулт ще бъде маестро Иван Стоянов.
Фестивалът ще бъде открит официално на 11 май с оперно-симфоничен концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на акад. Марин Големинов, проявата е под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов и кмета на Стара Загора проф. Светлин Танчев.
Сред участниците са музикално-драматичен театър “К. Кисимов” – Велико Търново, с детската театрална академия, оперно-филхармоничните дружества в Пловдив и Бургас, ансамбъл за старинна музика “Concerto antico”, струнен квартет “Димов”, балет “Арабеск” и ансамбъл за електроакустична музика.
Домакините от Стара Загора ще представят “Българи от старо време” и “Макбет”, а съвместно с ДМА “Панчо Владигеров” ще бъде премиерата на “Джани Скики”. Предвидена е още една премиера на “Вълшебната флейта” от Моцарт, продукция на старозагорци с департамент “Музика” при НБУ.
Съпътстващата програма включва концерт в чест на 175-ата годишнина на Брамс с участието на Анатоли Кръстев, изява на мъжкия октет за православни песнопения с диригентка Стефка Минкова, женски камерен хор от Пловдив, а на 30 юни ще бъде отбелязана 70-ата годишнина на Милчо Левиев с концерт “Милчо Левиев и приятели”. Старозагорските меломани се надяват това издание на ФОБИ да бъде за последен път извън сградата на опожарената през далечната 1991 г. сграда на операта, където предстои до месец да започне монтирането на долната сценична механизация от немската компания “SBS-Buhnen Technik” – Дрезден.

“Макбет” – Държавна Опера Стара Загора