БНБ пуска в обръщение сребърна възпоменателна монета “Гена Димитрова” от 2-ри май, която ще се продава на касите на банката за 109 лв. с ДДС.

Монетата е от серията “Именити български гласове”, от които вече има монети с ликовете на Николай Гяуров и Борис Христов, заяви на пресконференция в БНБ подуправителят на институцията Калин Христов. Монетата е посветена на Гена Димитрова, тъй като на 6 май 2011 г. се навършват 70 години от рождението й. Известната българска оперна певица е имала запомнящи се изяви на най-големите световни сцени. Тя е творец с престиж и много награди, обучавала е също много млади таланти не само у нас, уточни Христов.

Номиналната стойност на сребърната монета е 10 лв., тежи 31.10 г., а тиражът й е 4000 броя, което я прави ценна за нумизмати и колекционери. От едната страна на монетата е изобразена емблемата на БНБ, а на другата – Гена Димитрова в ролята на принцеса Турандот от едноименната опера. Автори на художествения проект са Пламен Джерманов и Красимир Ангелов.

Mariana Zvetkova

Elena Baramova

Mariana Pentcheva

Peter Danailov

Камен Чанев ще гастролира на сцената на Варшавската опера тази неделя, 17 април.
В полската столица Камен Чанев ще участва с ролята на Калаф от „Турандот“ на Пучини. Диригент ще бъде Карло Монтанаро, а режисьор на постановката е Мариуз Трелински. В ролята на Турандот публиката ще види Франческа Патане. Постановката е копродукция с операта в Болоня, Италия.

“Приготви се, татко, за страшна битка. Фрика идва с впрегнати овни.”

Невероятната певица Баясгалан Дашням е страховита, чиста и вярна като валкюрата Брюнхилде, любимото дете на бог Вотан.

Огън, “хвъркати коне”, светещи костюми, мултимедия – сценографията на операта “Валкюра” е симбиотичен плод на вихреното въображение на режисьора Пламен Карталов и художника Николай Панайотов.

“Нинджи”, целите в черно, движат декорите и водят “жребците” на валкюрите, които всъщност са грамадни конуси. Чудесата на сцената пресъздават модернистично, но адекватнофантастичния свят на нордическата митология. В центъра на действието е страстната любов на близнаците Зигмунд и Зиглинде – деца на бог Вотан и смъртна жена.

До този момент невероятно амбициозният проект на Софийската опера и балет да се постави цикъла “Пръстенът на нибелунга” се оказа успешен.

По план четирите части – “Рейнско злато”, “Валкюра”, “Зигфрид” и “Залезът на боговете”, трябва да бъдат изиграни в рамките на 4 години, като последната част съвпада с 200-годишнината от рождението на великия немски композитор.

Първата част “Рейнско злато” (2010 г.) имаше голям отзвук в международните музикални среди заради оригиналния и точен прочит на режисьора Карталов. Българската постановка бе определена от италианската критика като по-добра от тази на Ла Скала.

Втората – “Валкюра”, зрителите могат да гледат довечера от 18 ч., а след това на 17, 20, 23, 27 и 30 април. Часовете са различни, тъй като спектакълът продължава 5 часа.

Той е от 3 действия с антракти от по 30 минути. Въпреки продължителността “Валкюра” се възприема на един дъх, като напрежението неудържимо нараства до кулминацията.

И още в RuseInfo.net – http://www.ruseinfo.net/afish_6821.html

Четете цялата статия в RuseInfo.net

“…Италия днес чества 230-годишнината от откриването на легендарния оперен театър “Ла Скала”, съобщи РИА “Новости”.
През над двувековната си история той е център на световното оперно изкуство. Изявата на сцената на “Ла Скала” се смята за главно събитие в живота на един оперен изпълнител. …”

Цялата статия четете тук (Actualno.com – новинарският сайт)

Повече информация четете тук (Networx новини).

Много хубаво, че ще има такъв филм. Само не ми харесва часът, който са му подбрали. Вероятно смятат, че няма да има интерес…

Разказът на Маргарита Маринова, макар и доста изчерпателен, ме провокира да споделя част и от моите впечатления като пряк свидетел на представянето на операта ни в Солорурн. Предпочитам да го направя анонимно, но разказът ми ще се опира само върху факти, които всеки може да потвърди.

Фестивалът, който се провежда там е безспорно едно от най-престижните места, на които в наши дни би могъл да гостува български оперен театър, а с това вероятно ще се съгласи и всеки работещ в Националната опера, доскоро гостувала също на тази сцена няколко години поред. Всичко по осъществяването на това гостуване – организация, посрещане, условия и отношение на швейцарския екип – всичко наистина беше на най-високо ниво, а такова беше и представянето на нашия състав.

Задачата не беше лека и това се дължеше основно на факта, че в рамките на две седмици трябваше да се представят осем различни и тежки заглавия, както и огромен три-часов Гала-концерт. Почти винаги в един и същи ден освен спектакъл имаше и генерална репетиция, при това на съвсем различно произведение от това, което се изпълнява вечерта. Така например известният италиански баритон Марцио Джоси и сопраното Габриела Мориджи имаха в един и същи ден генерална репетиция на „Макбет” на обяд и спектакъл на „Набуко” вечерта. На подобно натоварване разбира се бяха подложени и оркестърът, и хорът, а в дните, в които генерални репетиции нямаше, неизменно се провеждаха музикални такива на солистите с диригент и пиано. Може би точно подобен натоварен цикъл кара съставът на един оперен театър да заработи на пълни обороти, като добре смазана машина.

Бастионът Свети Урсен, където беше построена фестивалната сцена

Това, което според мен липсва в разказа от г-жа Маринова и на което искам да отделя повече внимание е отзив за представянето на нашите български солисти, някои от които имаха нелеката задача в рамките на две седмици да се превъплътят в много и най-различни и във вокално отношение, и като характер образи.

На първо място тук вероятно трябва да се постави Пламен Бейков, който за това кратко време се представи два пъти в ролята на Зарастро (Вълшебната флейта), а така също в други сериозни и същевременно напълно различни роли като Раймондо (Лучия ди Ламермур), Командорът (Дон Жуан), Великият инквизитор (Дон Карлос) и Том (Бал с маски). И във всички тях беше убедителен, според мен начело с Инквизиторът и Командорът.

Бурно аплодиран от швейцарската публика беше и Орлин Горанов, който изпя два пъти Измаел (Набуко) и веднъж Макдъф (Макбет), а освен това имаше блестящо участие с два популярни дуета в Гала-концерта, а пък освен това спаси положението на генералната репетиция на „Бохеми”, замествайки липсващия титулярен тенор Джан-Карло Монсалве. И при положение, че същата вечер му предстоеше спектакъл на „Макбет”, той направи на добра воля генерална репетиция на Рудолф, на която пя почти изцяло с глас, и където дори после нямаше да участва! След репетицията на „Бохеми” Орлин Горанов участва и в музикална репетиция за Гала-концерта, и за сведение, вечерта в „Макбет” беше брилянтен!

Може би най-голямата като обем партия на целия фестивал – тази на Лепорелло в „Дон Жуан”, беше представена, и то на много добро ниво, от Александър Текелиев. Певец, режисьор и директор на ОФД-Бургас, той показа талант и много умения в Лепорелло, а също така в роли като Жрец (Набуко), комичните и много различни Беноа и Алсиндор (Бохеми), Монах (Дон Карлос), както и в изпълненията на “Madamina” и на Царят от „Аида” на Гала-концерта.

Още по-убедителен от миналата година (накъде повече от това?!), откогато не го бяхме виждали и чували, Венцеслав Анастасов се справи с ролята на Марчело (Бохеми) с лекота и майсторство, съчетани със силно впечатляващ глас и сценично присъствие, да ти е драго да го слушаш и гледаш. Така беше и на Гала-концертът, при това в популярния дует от „Дон Карлос” с Орлин Горанов.

Освен блестящ драматичен тенор, Даниел Дамянов показа неподозиран талант и като немски шпрехер във „Вълшебната флейта”, неговите култови реплики “Er besitzt Tugent?” и особено „Papagena!” предизвикаха възторга на немскоговорящите колеги и публика. Вече напълно сериозно, изпълнението му на красивата ария на Артуро в „Лучия ди Ламермур” беше едно от най-добрите, които могат да бъдат чути, и беше едно от най-добрите неща на спектакъла на „Лучия” въобще. Малкълм (Макбет) и част от Радамес (Аида) на Гала-концерта бяха другите му, отново много силни участия.

Бисер Георгиев, освен с уникалното си чувство за хумор е известен и с професионалната си точност, на която не изневери и този път. Шонар (Бохеми), Мазетто (Дон Жуан), Силвано (Бал с маски) и част от Амонасро (Аида) на Гала-концерта бяха неговите превъплъщения – музикално и ритмически верни, а вокално – мъжки и в типичното му бас-баритоново звучене издържани.

Единствената роля на Ивайло Джуров беше Колин в „Бохеми”. След всички централни басови роли, през които е минал, Колин не беше проблем за него и той беше напълно убедителен, както и в участията си в Гала-концерта.

На Стилиян Минчев също бяха поверени много роли – като се започне с Моностатос(Вълшебната Флейта), мине се през Абдало (Набуко), Нормано (Лучия ди Ламермур), Парпиньол (Бохеми) и Граф Лерма (Дон Карлос), и се завърши със Съдия и Слуга в „Бал с маски”. На пръв поглед малки, но все много отговорни роли и безценен сценичен опит за него. Специално Моностатос бе аплодиран наравно с изпълнителите на най-централните роли.

Накрая от мъжете, но съвсем не на последно място, Момчил Миланов – много добър Доктор в „Макбет” и направо блестящ Самуел в „Бал с маски”. На моменти изглеждаше дори, че изпълнителят на Ренато не се чувстваше много комфортно от този факт. Може и само така да е изглеждало. Ама едва ли.

От нашите жени-солисти мисля, че е логично да започна с Петя Цонева, изпълнила два пъти ролята на Фенена в „Набуко”, втория път дори още по-добре и от първия, а също така много вярна и като Трета дама (Вълщебната флейта), и като Амнерис на Гала-концерта.

Йоланта Николаева изпълни Втора дама (Вълшебната флейта), Анна (Набуко) и Алиса (Лучия ди Ламермур) – много точно и на място, а също така част от Аида, с голям хъс, на Гала-концерта.

Даниела Караиванова беше за съжаление единствено Дама на Лейди Макбет, иначе между колегите се говореше, как можеше да бъде например една много (по-)добра Мюзета.

Операта Дон Карлос със звезден състав

На фестивала имаше и други български солисти, макар и да не бяха част от трупата на ОФД-Русе. Орлин Анастасов за пореден път доказа класата си като Филип II (Дон Карлос). В неговия образ са се появили още по-задълбочени нюанси, още по-изразителни щрихи, неговата сценична игра е още по-внушителна от всякога. Неговият световен глас спира дъха с уникални пианисими, мащабни изграждания, изригващи кулминации, които карат коленете да омекнат. На репетицията на Дон Карлос присъствахме на следната случка – на голямата сцена между Филип II и Родриго, Орлин Анастасов се устреми към изпълнителят на Родриго (баритонът Владимир Петров от Русия), надвеси се над него и така го прикова с поглед от няколко сантиметра разстояние, че изпълнителят на Родриго просто блокира, забрави си текста и се наложи да му го подсказват, след като буквално запелтечи несвързани реплики.

Друга българска звезда беше Бойко Цветанов, който изпълни Рикардо в „Бал с маски”. Симпатичният тенор направи абсолютен триумф с трудната роля и остави прекрасно впечатление с една нова лекота в пеенето, от която гласът му сякаш става още по-красив и звучен.

Българка беше и изпълнителката на Донна Елвира в „Дон Жуан” – Марияна Арсенова, по принцип оперетна артистка, която прикова всички погледи със силно впечатляваща визия, а не разочарова и с пеене. На Гала-концерта вече беше атрактивна до степен пределна за човешките възприятия, а и се чувстваше напълно в свои води в оперетния репертоар.

Хорът към ОФД-Русе беше също една от атракциите на фестивала. Рядко сме чували толкова аплодиран хор, който освен че изпълни на бис хорът на Евреите, впечатли силно публиката най-вече на Гала-концерта с изпълнението на „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин, след което изригна такъв аплауз, който изглеждаше като че ще трае вечно. Изпълнителят на ролите на Тамино и Дон Отавио – тенорът Йорг Шнайдер след това сподели, че за първи път чува такъв хор на живо. Браво на хормайсторът Христо Стоев, както и на всички от състава на хора.

Оркестърът също се представи на ниво, особено в спектаклите на „Вълшебната флейта”, „Бохеми”, и „Дон Жуан”, както и на Галаконцерта. На този толкова дълъг концерт, именно оркестърът прояви най-големия героизъм. Солистите на сцената се сменяха непрекъснато, хорът три пъти влизаше, изпяваше си и излизаше, дори диригентите се смениха в паузата, а оркестрантите – три часа на пост, с камари ноти около себе си, свирят, и то на световно ниво, и не се оплакват. Поклон! Всички сола в оркестъра бяха изсвирени високопрофесионално и отговорно. А ако трябва да говорим за диригенти, просто не може да не се спомене голямото, бих казал (и няма да преувелича) колосално превъзходство на нашия диригент и директор, който стана любимец на швейцарската публика, а пресата го нарече „вдъхновяващият диригент”. Неговото самообладание спаси спектакъла на „Дон Жуан”, когато поради технически проблем речитативите останаха за известно време без акомпанимент. Тогава той взе решение да съобщава на първата челистка тоналността, а тя на свой ред да помага на певците, давайки им тон по време на речитативите. Единствено благодарение на това бързо решение спектакълът успя да продължи. Мисля, че това би могъл да направи само високо подготвен музикант, който при това е в час и следи нещата и тогава, когато оркестърът няма работа, а за него речитативите са нещо повече от последната им реплика, след която трябва да влезе оркестърът. Това са фактите, а когато те говорят, тогава дори и една госпожа от един иначе културен вестник би трябвало да замълчи.

За представянето ни помогнаха всички членове на екипа – помощник-режисьорът Елена Бояджиева, сценичните работници, които на няколко пъти се изявяваха и като актьори на сцената, гардеробиерки, перукиерки, прекрасната гримьорка от Националната опера, шивачките и съвсем не на последно място пианистката Вяра Шуперлиева.

Това, което също всички видяха бе, че основателят на фестивала и негов генерален мениджър, г-н Дино Аричи, остана изключително доволен от провеждането на фестивала. На няколко пъти той се просълзяваше, особено когато бе поздравен за рождения си ден с величествено „Многая лета”. Освен него, много доволна остана и публиката. Дължим благодарности и на г-н Иван Кюркчиев за връзката, която осъществи с г-н Аричи и с фестивала, както и за цялостната организация.

Направих този анализ, за да научат повече хора за нашия успех и за да знаят, че Операта в Русе по традиция винаги е била на много високо ниво, и че това продължава да е така. Надяваме се, а и за целта ще вложим всички сили, това да продължава и занапред.

_________________

*Благодарности на този анонимен източник на информация ) от мястото на събитието. Аз лично ще се радвам, а вероятно и вие, ако господинът/госпожата изпратил/а това така увлекателно четиво ни предоставя и други материали за в бъдеще ).
@Автора: Моля помислете сериозно за тази възможност. Благодаря ви за материала.

Точно преди една година беше пуснат първият текст в Operata.net. През тази година в Operata.net са публикувани 168 материала (новини и видео), 24 оперни съдържания, множество снимки. Вие, приятели, сте пуснали около 240 коментара по публикуваните материали. Коментари с които много ме зарадвахте и ми показахте, че в България има много почитатели на това прекрасно изкуство – операта. През годината откато сайтът съществува получих и много мили писма, които ме окуражиха и ентусиазираха още повече за работата ми по този сайт.

Появиха се и хора, желаещи да пишат свои материали, които да се публикуват тук или да предоставят текстове, за да стане операта.нет още по-интересна за вас, скъпи читатели. Искам да благодаря за помощта на Деян Павлов, Маргарита Маринова, Operafen, Ели Бакалова, Иван Йонков и всички други, които са изпращали информация или са пускали свои материали.

Нека си пожелаем почитателите на операта да се увеличават с всяка изминала година и чрез докосването си до това вълшебно изкуство да се откъсват макар и за кратко от ежедневието и да се превръщат в едни по-добри, по-спокойни и одухотворени личности.

Искам да благодаря на всички работещи в операта (където и да е по света), за това, че имаме възможността ние от публиката да се наслаждаваме на прекрасни спектакли. Специално искам да благодаря на оркестъра, хора, солистите от Русенската опера, без които този сайт нямаше да съществува, защото те бяха вдъхновението за създаването му. Благодаря ви! Вие сте прекрасни!

Приемам поздравления ) и предложения как да направим този сайт още по-интересен.

“…Не споделям модерното интерпретиране в операта и крайностите, чрез които се цели завръщане на всяка цена на хората в концертните зали…”
“…Константинов е на мнение, че изкуството не трябва да променя характера и вида си, за да не изгуби от своята идентичност…”
“…Според него във Варна е единственият истински оперен театър у нас… “

Как стана така, че започнахте работа в архива на Русенска опера?
Причина да започна създаването на художественият архив на Русенската опера са Виделина Иванова (балерина), маестро Георги Димитров и Йордан Атанасов – директор и заместник директор на операта по него време. Незнам точно как, но явно са разбрали за моето увлечение и че могат да разчитат на отговорно отношение, да подредя и категоризирам материалите събирани хаотично, за да се съхрани историята на операта. Това, което намерих в началото ме отчая, но се мобилизирах да дам всичко от себе си, да изпълня възложената задача и то с любов. Резултатът е на лице, в момента от всички оперни театри в страната, само Русенска опера разполага с художествен архив в който непрекъснато се отразяват всички събития от живота на сцената.

Лесно ли се води архив на опера? Как изглежда съкровищницата на ОФД-Русе?
Стаята в която се съхраняват ценните материали, след третото последно местене, се намира в сградата с ателиетата и репетиционните зали. Плакати и огромни снимки ще посрещнат влезлия, настройвайки го за тайна среща с оперното изкуство. Зад тъмни завеси са скрити томове папки, които пазят атмосферата на стотици спектакли. Всичко е описано, класифицирано до най-малката подробност.

Водя два азбучника и един дневник на спектаклите. В единият от азбучниците са записани заглавията играни на русенска сцена от създаването на операта насам. Там се съхраняват рекламни материали, снимки, плакати, афиши, рецензии за спектакли по дати. Описана е всяка постановка, колко пъти е поставяна. Във вторият азбучник са всички премиерни заглавия с постановъчните екипи. Дневникът съдържа всяко играно през сезона заглавие – дата, участници (поименно и в роля), колко пъти е поставяна заглавието (през сезона и в цялостната дейност на русенска опера). Всичко проследявам много стриктно. След сливане на операта и филхармонията в ОФД-Русе, към данните за оперните спектакли се добавят и тези за концертите.

Има моменти, доста чести, когато забравям че това е работа, а мисля за операта като за мой втори дом, който да е изряден. В животът ми съм обичала и ще обичам две неща – операта и незабравимият съпруг – който ме подкрепяше в работата ми.

Как мислите, какво е необходимо за да се привлече вниманието на младите зрители?
За да привлечем млади зрители в операта трябват заглавия с тематика близка до техните проблеми и вълнения. Да се започне още от училище, като в началото се наблегне на мюзикъли и оперети.

Какво ще пожелаете на почитателита на операта?
Пожелавам на почитателите, често да посещават спектаклите, да се радват на таланта на младите певци и така същевременно да ги поощрят за тяхното бъдещо развитие. Да не забравяме, че Русе е един от градовете с музикална публика. Нека я запазим!
На добър час през новият сезон 2008/2009, през който ни очакват чудесни празници на сцената!

Филхармоничният оркестър на “Ла Скала” идва за концерт на Античния театър, обяви вчера кметът на Пловдив Славчо Атанасов. Подробностите вече били уточнени. 120 оркестранти и солисти на “Ла Скала” ще поднесат на родните меломани 100-минутен букет – арии и увертюри от шедьоври на световната оперна класика. Концертът е на 19 септември от 20 ч. Турнето на имперската трупа от Милано, водена от кметицата Летиция Морати, се финансира от “Уни кедит груп”. Цените на билетите ще са по възможностите на родната публика, а събраната сума ще бъде дарена за стипендии на даровити деца от Националното училище за музикално и танцов изкуство “Добрин Петков” в Пловдив, увери кметът. Стана ясно още, че той и колежката му от Милано – г-жа Морати, ще направят обръщения към публиката 15 минути преди концертното събитие в Пловдив.
Оперната трупа на “Ла Скала” е сред най-елитните в света. Това се дължи на изявите на най-ярките светила в операта. “Ла Скала” привлича и световноизвестните български оперни певци. На най-популярната оперна сцена в Италия са гастролирали нашите знаменити изпълнители Илка Попова, Елена Николай, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мариана Пенчева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Юлиан Константинов, Орлин Анастасов и др.
Teatro alla Scala или La Scala е световноизвестен оперен театър в Милано, Италия. Театърът е построен по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776-1778 г. на мястото на черквата “Санта Мария дела Скала”, откъдето идва и името на прочутия театър. Открит е на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери “Europa riconosciuta”.
Сградата на най-известния оперен театър в света е с дължина 100 м и с ширина 38 м в стил неокласицизъм. Зрителната зала с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове, се отличава с безукорна акустика и съчетава ролята си на безупречен театър с различни удобства за зрителите. Местата са разположени на пет етажа с ложи и галерия. Броят на ложите е 194 и всички са свързани с коридори, има и кралската. Сградата на “Ла Скала” струва на Милано около 1 милион лири годишно, а разходът е поет от 90 аристократични семейства. По време на Втората световна война театърът е разрушен и възстановен в първоначалния си вид през 1946 г. След това сградата неколкократно е реставрирана. Последният ремонт приключва през 2004 г. и струва 61 млн. евро.