Набуко, цар на Вавилон – баритон
Абигайл, по-голямата дъщеря на Набуко – сопран
Фенена, дъщеря на Набуко – мецо сопран
Измаил, син на царя на Йерусалим – тенор
Захария, юдейски свещенник – бас
Анна, сестра на Захария – сопран
Абдало, вавилонски войник – тенор
Висщ жрец на Баал – бас
хора и войници

Йерусалим и Вавилон 587 година преди Христа

Първо действие: Йерусалим

В Храма на Йерусалим

Евреите са победени и Набуко се готви да влезе в Йерусалим. Върховният свещенник Захария дава кураж на хората си да не се отчайват, а да се уповават на Бог (D’Egitto là su i lidi).

Те все още имат шанс да уговорят мир, защото имат за заложница Фенена, по-младата дъщеря на Набуко (Come notte a sol fulgente). Захария поверява Фенена на Измаил, племенник на царя на Йерусалим и бивш пратеник във Вавилон. През времето когато той е пребивавал там е бил спасен от затвора от Фенена, в която е влюбен. Двамата тайно се обичат. Заради това, когато остават насаме, той я увещава да избяга и да не рискува живота си. В това време в храма нахлува по-голямата дъщеря на Набуко – Абигайл – придружавана от войници. Тя също е влюбена в Измаил. Откривайки го заедно със сестра си, Абигайл го заплашва – ако той не изостави Фенена, то тя ще я обвини в измяна към Вавилон. Пристига и самият Набуко (Viva Nabucco).

Захария му се противопоставя, заплашвайки да убие Фенена с нож. Измаил се намесва за да я спаси. В отговор на дързостта на свещеника Набуко нарежда да разрушат храма, а евреите проклинат Измаил като предател за това, че защитава живота на една не-еврейка.

Второ действие: Неверникът

Сцена 1: Двоеца на Вавилон

Набуко е далеч по военни дела и е оставил Фенена за регент. Абигайл се дразни от това, че той е оставил по-малката си дъщеря да управлява и е пренебрегнал нея. На всичко отгоре Фенена е получила и Измаил. Ровейки се в царските документи Абигайл намира папирус доказващ, че тя не е истинска дъщеря на Набуко, а робиня (Anch’io dischiuso un giorno). Върховния жрец на Баал, придружен от маговете донасят на Абигайл новината, че Фенена е освободила пленените евреи. Не им се харесва факта, че Фенена залита към чужда вяра, защото по този начин ще загубят властта си. Те и предлагат да пуснат слух, че Набуко е умрял в битка, да затворят Фенена и да поставят Абигайл на трона. Абигайл е доволна от замисъла. Така тя ще може да отмъсти на “сестра” си за това, че и е отнела царството и Измаил.(Salgo già del trono aurato)

Сцена 2: Зала в двореца на Вавилон

Захария очаква Фенена. Тя се е покръстила в еврейската религия, за да може да спаси Измаил, който е бил заплашен със смърт заради предателството си. Спасявайки, обаче една еврейка, той не е извършил предателство. Обявено е, че царя на Вавилон е мъртъв и Абигайл и висшите жреци на Баал изискват короната от Фенена. Неочаквано се появява Набуко подигравайки се както на еврейския бог така и на Баал, които смята че е победил. Той провъзгласява себе си за бог. Когато Захария му се противопоставя, Набуко нарежда да убият всички евреи. Фенена заявява, че ще сподели съдбата им, защото вече е една от тях. Набуко продължава да твърди, че вече не е цар а бог (Non son piu re, son dio), Набуко е ударен от мълния и губи разсъдъка си. Короната пада от главата му и в суматохата е заграбена от Абигайл.

Трето действие: Предсказанието

Сцена 1: Висящите градини на Вавилон

Върховния жрец на Баал дава на Абигайл да подпише декрет за смъртта на евреите и Фенена. Тя обаче не иска да цапа ръцете си с кръв и изнудва Набуко, който е със замъглен разсъдък и незнае какво прави да подпише документа. Той обаче в моменти на проблясък иска Фенена да бъде пощадена. Заявява на Абигайл, че тя не му е истинска дъщеря, а робиня. Това ядосва Абигайл и тя демонстративно унищожава документа свидетелстващ за нейният истински произход. Разбирайки, че сега е затворник Набуко пада на колене и се моли за живота на дъщеря се Фенена. Абигайл тържествува. Робинята е сега господарка.

Сцена 2: Бреговете на река Ефрат

Евреите копнеят за родината си (Va pensiero, sull’ali dorate). Захария отново ги призовава да имат вяра. Бог ще разруши Вавилон.

Четвърто действие: Разрушеният идол

Сцена 1: Двореца на Вавилон

Набуко се събужда с възстановен разум и сили. Той вижда през прозореца на килията си Фенена и евреите, водени на смърт. Молейки прошка от Бога, той обещава, че ще построи на ново храма в Йерусалим и ще следва истинската вяра (Dio di Giuda). Като в отговор на молбата му пристигат негови верни войници и го измъкват от килията му. Той тръгва да накаже предателите и да спаси Фенена и евреите от смърт (O prodi miei, seguitemi).

Сцена 2: Висящите градини на Вавилон

Докато евреите и Фенена се приготлят за смъртта си (O dischius’è il firmamento) на жертвения олтар на Баал, Набуко пристика с меч в ръка. По негова команда идола на Баал и разрушен на парчета. Набуко освобождава евреите и им казва, че ще издигне нов храм на техният бог. Пристига Абигайл. Виждайки събитията тя е погълнала отрова и е дошла да иска прошка от Фенена преди смъртта си. Захария провъзгласява Набуко за слуга на Господ и цар на царете.

Известни арии

Overture
D’Egitto là su i lidi
Viva Nabucco
Anch’io dischiuso un giorno
Salgo già del trono aurato
Va pensiero, sull’ali dorate
Dio di Giuda
Chi mi toglie il regio scettro?