Верди – Травиата

Виолета Валери, куртизанка – сопран
Алфредо Жермон – тенор
Жорж Жермон, баща на Алфредо – баритон
Флора, приятелка на Виолета – мецо сопран
Анина, прислужница на Виолета – сопран
Гастон, приятел на Алфредо – тенор
Барон Дюфол – баритон
Маркиз Д’Обини – бас
Доктор Гренвил – бас
Джузепе, слуга на Виолета – тенор
Прислужник на флора – бас
Посланик – бас

Париж и околностите, около 1700 година.

Първо действие

Виолета Валери, известна куртизанка дава прием в дома си в Париж, за да отпразнува подобряването на здравето си. Гастон – един от гостите – е довел със себе си свой приятел, младия благородник Алфредо Жермон, който от година мечтае да се запознае с Виолета. Запознавайки се с Виолета, Алфредо изразява загриженост за здравето й и я уверява, че ако тя е негова, той ще се грижи за нея.

Виолета отхвърля неговото обяснение в любов, но му дава една камелия, казвайки му, да й я върне когато прецъфти. Алфредо е щастлив, той обещава да дойде още на другия ден. След като гостите си тръгват, Виолета се замисля за възможността да има истинска връзка, основана на любов, но след размишления решава, че това не е за нея. Тя се нуждае от свобода за да живее така както е свикнала, денем и нощем, прехвърляйки се от едно удоволствие на друго.

Второ действие

Сцена 1

Вече няколко месеца Алфредо и Виолета са заедно, водят идиличен живот в къщичка в провинцията. Въпреки решението си да не се влюбва Виолета е влюбена в Алфредо. Тя напълно е изоставила стария си начин на живот, като дори е започнала да разпродава част от имуществото си за да може да плаща разходите по живота им в провинциалната къща, защото не иска да взема пари от Алфредо. Когато той открива, разпитвайки Анина, която се връща от града, че Виолета разпродава имуществото си, тръгва за Париж за да оправи ситуацията. В негово отсъствие във вилата пристига баща му. Той иска да се срещне с Виолета. Казва й че връзката и с Алфредо ще унищожи бъдещето му, както и това на сестра му. Виолета не знае, че Алфредо има сестра. Тя се вслушва в думите на Жорж Жермон, но му обяснява, че Алфредо е единственият когото обича, че е болна и ще умре без него. Въпреки това Жермон я кара да се замисли каква ще е ситуацията между тях след години и Виолета решава да го послуша, да жертва щастието си в името на това на Алфредо и сестра му. Проблемът обаче е, че ако тя си отиде, Алфредо ще я последва, ако му каже че не го обича – той няма да повярва. Бащата на Алфредо, който първоначално е мислел, че Виолета използва сина му, впоследствие се уверява, че Виолета наистина го обича, и виждайки, че тя е готова да жертва щастието си, той и обещава че се моли за нея и благополучието и. Виолета го кара освен това, да обещае, че когато вече няма да я има ще каже на Алфредо за жертвата която е направила.
Двамата се разделят и Виолета започва отчаяно да пише писмо на Алфредо. Когато той се връща я заварва да плаче.

Виолета бърза изтрива сълзите си и го призовава да я обича (Amami Alfredo), толкова силно колкото тя него. След което избягва. След известно време Алфредо получава бележка от нея, че се е върнала към предишния си начин на живот, защото и е липсвал. Алфредо е съкрушен. Появява се баща му който го утешава и му казва, колко му е липсвал.

Сцена 2

За да преодолее мъката си Виолета започва да живее разточително. След известно време на прием у Флора тя се сблъсква с Алфредо. Гостите на приема играят карти, когато Алфредо се появява и се включва в играта, като играе срещу барона, с когото е долша Виолета. След като печели на карти, той заявява, че това е понеже не му върви в любовта. Тои взема спечелените пари и пред всички ги хвърля на Виолета, като казва, че с тях и плаща за времето прекарано с него. Той не знае за визитата на баща му и вярва, че Виолета го е оставила за да стане любовница на барона. Виолета, понеже нейното здраве се е влошило от разгулния живот пребледнява и е на ръба на припадъка. В този момент се появява бащата на Алфредо и му се кара, как е възможно да се отнася така с една дама. Барон Дюфол предизвиква Алфредо на дуел. Когато Виолета се съвзема тя моли Алфредо да не ходи на дуела.

Трето действие

Няколко месеца по-късно туберкулозата е приковала Виолета към леглото. Тя получава писмо от Жорж Жермон, в което се казва, че той е разкрил на Алфредо жертвата, която тя е направила за него и сестра му. В писмото си той и обещава, че ще дойдат да я видят веднага щом се върнат от чужбина (където Алфредо е избягал след като е ранил барона в дуела). Виолета препрочита писмото и се чуди до кога трябва да чака.

Силите и я напускат. Тя дарява последните си пари на бедните, казвайки на Анина, че няма нужда повече от нищо. Пристига доктор Гренвил, стар приятел на Виолета – той и дава надежда, но тайно казва на Анина, че Виолета вероятно няма да изкара нощта. Алфредо пристига, след като доктора си е отишъл. Той заварва Виолета в леглото, слаба и без сили. Въпреки това щом го вижда, тя се радва, иска да излезе да отиде на църква да благодари на Бог, че вече са заедно. Алфредо разбрал за жертвата на Виолета и обещава, че вече никога няма да се разделят. Двамата ще напуснат Париж, ще отидат в провинцията, където здравето и ще се подобри.

Пристига бащата на Алфредо. Той разбира, че Виолета наистина е тежко болна, и иска прошка за греха си към нея. Виолета вече усеща приближаването на смъртта. Тя не иска да умира толкова млада, не и сега когато Алфредо се е завърнал при нея. В последния си миг, тя се чувства по-добре, дори мисли, че вече нищо и няма, след което пада мъртва в ръцете на Алфредо.

Известни арии

* Libiamo ne’ lieti calici
* Un dí, felice, eterea
* Sempre libera
* Lunge da lei … De’ miei bollenti spiriti
* Pura siccome un angelo
* Di Provenza il mar, il suol
* Addio del passato
* Parigi, o cara