Да, концертът се състоя, но не по програмата, която аз имах. Може би студеното време, може би вятъра, може би умората след пътуване е попречила за реализирането на първоначалната програма. Не е ясно. Както и да е. Какво се случи. Концерта започна с увертюра от операта Набуко, след което Гео Чобанов впечатли публиката с арията на Лепорелло – Madamina, il catalogo è questo. След него публиката имаше удоволствието да чуе Венцеслав Анастасов с наздравицата от операта Дон Жуан – Fin Chan Dal Vino. Ето така се прави Дон Жуан :o). Дано да имаме възможността да го гледаме някой ден в тази опера, ако не на живо, то поне дано стане толкова известен и търсен, че да се продават dvd- та с негови изпълнения на Amazon. По-нататък – дует от операта Дон Карлос – Dio che nell alma infondere – в изпълнение на Венцеслав Анастасов и Мартин Илиев. Двамата ми любими оперни певци на една и съща сцена в едно и също изпълнение. Честно казано в един момент забравих да дишам… страхотно беше. Даниел Дамянов се прояви с ария на Де Грийо от операта Манон Леско – ще очакваме от него да изпълни тази роля следващият сезон. След това Мартин Илиев ни припомни, колко прекрасен беше като Каварадоси в Тоска, септември миналата година. Браво! Отново Даниел Дамянов впечатли на свой ред публиката с Nessun dorma, може би най-прекрасната ария за тенор (мое мнение), която изпълни блестящо. Последното изпълнение за вечерта беше на Мартин Илиев и Гиргина Гиргинова. Тук не мога да се сдържа да не кажа, че Гиргина Гиргинова беше очарователна в прекрасна бяла рокля. Двамата с Мартин Илиев изпълниха дуета от Травиата – Libiamo ne’lieti calici – който е традиционен при завършване на концерт. Дано да ги видим като Виолета и Алфредо следващият сезон. Определено ще бъде много приятно. Двама красиви и талантливи изпълнители в тези роли. Концерта приключи с изпълнение от Вилхелм Тел и Унгарски танц на Брамс. Оркестъра както винаги беше на ниво. Общо взето това беше – малко в стил спортен коментатор го разказах :o)
Благодарности на ОФД-Русе и изпълнителите за прекрасният концерт. Ще очаквам с нетърпение следващият сезон!
концертът
July 15th, 2008 · Полина · 8 коментара
Категории: Опера в Русе
8 коментара ↓
1 Милена // Jul 15, 2008 at 10:50 pm
Програмата претърпя лека корекция,защото А.Крунев е имал здравословен проблем.На сцената беше твърде некомфортно поради силния/на моменти ураганен вятър/,но това не попречи на доброто представяне.
2 Ели Бакалова // Jul 16, 2008 at 12:17 am
А снимки? 🙂
Гледам, новите ви звезди явно се развиват добре и се чувстват комфортно. Това да се чува. Как беше – “красиви и талантливи”, дай Боже повече такива солисти.
А като каза за дуета от “Дон Карлос”… ех… ще ме караш посред нощ да се размазвам от щастие с гласовете на Капучили и Бергонци.
“Dio, che nell’alma infondere: amor volesti e speme…” (разтананика се тя, превъртайки усмивки от старите ленти)
Което ми напомня, че имам една изненада, но ще я получите през новия сезон. 🙂
3 Ели Бакалова // Jul 16, 2008 at 12:40 am
Хубаво де, нека не съм алчна. Ето това, с което тествам новите съседи тази нощ (засега издържат феноменално много, нанесоха се преди седмица, дотук са минали през “Травиата”, “Лукреция Борджия”, “Риголето”, “Мария Стюарт”, 15 варианта на “Signore ascolta” и още една “Лукреция”):
http://www.youtube.com/watch?v=6vWzSJQYVJQ
Утре минавам на Дизи Гилеспи и Чарли Паркър. Явно са сговорчиви. 🙂
4 polina // Jul 16, 2008 at 6:40 am
@Милена: Естествено, че вятъра няма да попречи на представянето ви – вие сте професионалисти! Дано господин Крунев оздравее бързо.
@Ели: Страхотно видео – само няколко пъти си го пуснах :o). Аз пък слушам на слушалки, за да не дразня съседите, пък и напоследък ми се струва, че на слушалки звукът е по-добър. Някак си съвсем потопена в музиката се чувствам.
Снимки за съжаление нямам. Имам всичките арии и дуети на видео, с почти перфектна картина, но бях много близо до тонколоните и звука е…. да кажем, че апаратчето ми не е правено за такива неща дето го ползвам. Дано се намери някой друг да е правил снимки, имаше доста хора с фотоапарати.
5 Ели Бакалова // Jul 16, 2008 at 8:58 am
Пак малко офтопик, по повод на слушалките. Някога и аз слушах така, но откакто ми се случи (щото това е от нещата, които се случват) да чуя “Аида” с Викърс като Радамес в едно часовникарско ателие в най-разкошния квартал в Стара Загора, усилена на max… вратите бяха отворени, беше слънчево и топло, едно уникално красиво лято… тихите улички изведнъж оживяха, наизлизаха съседи, защото звукът беше прекрасен, да не говорим за изпълнението (любимият ми Радамес, наистина)… абе, оттогава установих, че опера не се слуша на слушалки.
Е, изключвам моментите, в които се нося по улицата и вия: “Era desso il figlio mio”, например.
Пък за филмчетата – няма значение. В крайна сметка, нали си била там и си го преживяла? Емоцията е важна. 🙂
6 Полина // Jul 16, 2008 at 9:46 am
Е, точно защото опера се слуша усилено са ми не особено чести моментите когато целият квартал слуша това което и аз :o)
7 Ели Бакалова // Jul 16, 2008 at 9:53 am
На мен вече спря да ми пука, честно казано. В момента, в който ми пуснат чалга, могат да разчитат на много, ама много мощен отпор от моя страна. Аз затова и задочно ги предупреждавам новите. 🙂
8 Полина // Jul 16, 2008 at 9:56 am
😀 само така.
Изрази мнението си