Кармен е една от трите ми любими опери (всъщност те май вече не са само три) и принципно не пропускам възможност да я гледам. Естествено и този път бях сред присъстващите.

Какво се случи на петъчната постановка. Операта започна с Владимир Попов в ролята на Моралес. След това се появи невероятната Цветелина Малджанска, която и в ролята на Микаела е блестяща. Двамата се разбраха, че Дон Хозе още го няма и така дамата напусна сцената, а публиката остана в очакване на главният герой. До този момент бяхме свидетели на прекрасни изпълнения на хора, особено дамската част на който доста чаровно се бяха дегизирали като дечица. Стражата се смени и на сцената се яви Дон Хозе (Мартин Илиев) и Цунига (Пламен Бейков). Естествено, както си е по либрето започнаха едни закачки за сини поли и плитки :D. За първи път гледам Пламен Бейков като Цунига – и в тази роля е перфектен. Та да се върнем на главния герой – Дон Хозе, който е разпитван от началството дали дамите от фабриката за тютюн ги бива.
Точно в този момент въпросните дами ги пускат в почивка и те идват за да може публиката да се наслади на прекрасно хорово изпълнение. След него се появява и ТЯ. Самата. Кармен.

Протегнати ръце, мъже на колене и така нататък. (Аз лично не бях очарована)
Дон Хозе е омагьосан (този път с червено цвете, за разлика от преди, когато Кармен беше Кармен, а цветята бели…). Работничките от фабриката за тютюн се прибират, а Дон Хозе хвърлен в смут от току що преживяното е допълнително притеснен от появата на Микаела и скрива материала за магията в ръкава си. Нататък е ясно – разкази за мама, целувки по челото… така правят целомъдрените девойки. Микаела си отива.
Отново суматоха. Във фабриката се е случило нещо. Работничките излизат навън и се заформя най-невероятната сцена. Ето това е момента в който аз оставам очарована от хора. Те освен че са страхотни изпълнители, са и невероятни артисти. Точно в такива моменти си проличава, кой действително харесва работата си. Поздравявам всички хористи – страхотни сте!
Естествено, че за суматохата е виновна La Carmencita. Тя най-нахално се прави на интересна и държи тон на военните. Цунига безцеремонно нарежда на Дон Хозе да я води в затвора. Жената обаче има други планове. Горкият сержант вече омагьосан, е подлъган да я пусне в замяна на обещание за manzanilla, seguidilla и какво ли още не. Следва друг мой любим момент от операта (по принцип, не от настоящата) – Pres des remparts de Seville. Дон Хозе е окончателно излъган, става каквото става, Кармен се измъква, а нещастникът е хвърлен в затвора.
*
Вечер е. Вече сме в кръчмата на Лилас Пастия (дали така се пише на български не е много ясно).
Танци, ядене, пиене. Ей тези три неща… Цунига се опитва да впечатли Кармен, само че тя не е вчерашна и си знае интереса… почти. Пристига Ескамилио (Венцеслав Анастасов е най-прекрасният баритон, който аз съм гледала на живо!). Посрещнат подобава, той разказва за какво се бори и впечатлява всички дами наоколо. Много силен момент на операта. Toreador en garde – страхотен глас, страхотно присъствие, страхотна визия – за какво повече може да мечтае публиката…

Ескамилио си тръгва, с разрешението да се надява за любовта на Кармен. Защото – според нея – да се надяваш е винаги хубаво. Всички си тръгват. В заведението остават само Кармен, Фраскита (Гиргина Гиргинова) и Мерцедес (Петя Цонева), към които се присъединяват Данкайро и Ремендадо. Последните викат дамите да участват в не много чиста операция с цел контрабанда. Кармен отказва. Тя малко по-рано е научила, че Дон Хозе е освободен от затвора и го чака. Приятелите и подхвърлят идеята да го повика да се присъедини към контрабандистите.
От далеч се чува песента на Дон Хозе, който идва ….Halte-là! Qui va là? Dragon d’Alcala!
Кармен естествено веднага трябва да го подразни, че е танцувала за офицерите. Дон Хозе е ревнив. Кармен му показва как може да танцува, като от далечината се чува музика, която се оказва тръбата за сбор на военните (или нещо такова – не претендирам за достоверност на информацията). Дон Хозе трябва да се връща в казармите. Кармен го обвинява, че не я обича и т.н. Разбира се че Дон Хозе я обича (все пак е омагьосан) и тук ставаме свидетели на едно невероятно изпълнение на Мартин Илиев – La fleur que tu m’avais jetée. Който е присъствал на представлението знае за какво става въпрос, който не – то просто не може да се опише с думи. Публиката беше затихнала и слушаше с такова внимание…
(Ако и Кармен беше Кармен, направо щях да съм на върха на щастието в този момент…)
Признанието е изтръгнато, защо сега да не се възползва от него. Кармен се опитва да накара Дон Хозе да стане контрабандист. Докато се разправят пристига Цунига, който посочва на Кармен нейният икономически неизгоден избор. Дон Хозе е засегнат на чест и естествено, налита на бой. Цунига, който по-рано е бил в съответното питейно заведение не остава по-назад и започва боя. Двамата са ръзтървани от нахлулите хора. Оставен без избор Дон Хозе се присъединява към контрабандистите. Кармен е доволна. Отново е постигнала своето.
*
Тъмна нощ. Контрабандистите пренасят нещо. За Кармен Дон Хозе е бил каприз, който и е омръзнал. Той обаче продължава да я обича. Тя се опитва да го отпрати. Разправии. Заповеди кой кое да пази, кой да огледа дали пътя е чист. Фраскита и Мерцедес си гледат на карти. Отново любим момент и брилянтно изпълнение на Гиргина Гиргинова и Петя Цонева. Mêlons! Coupons! – прекрасно! Кармен решава и тя да погледне какво и вещаят картите. Смърт! (така е то – който отклонява съдбата на хората от предначертаният път му се връща 3 пъти по 3 – справка – езотерична литература). Всички излизат от сцената.
Появява се Микаела. Добрата девойка е тръгнала посред нощ из планините да търси Дон Хозе, чиято умираща майка иска да го види за последен път. Цветелина Малджанска е страхотна – изразителна, драматична. Преди да успее да стигне до Дон Хозе е заловена от контрабандистите.
В тъмнината към Дон Хозе (оставен да пази стоката) дочува стъпки. Пристига Ескамилио, който търси Кармен.

Той се представя и казва защо е дошъл. Отново мой любим момент от операта. Тенор и баритон. Mettez-vous en garde et veillez sur vous! Схватка. Съперниците за сърцето на Кармен са разтървани. Ескамилио казва, че кани всички на турнира в Севиля и който го обича, ще дойде да го гледа. Кармен вече е решила – Ескамилио е новият и любим. Това естествено не се харесва на Дон Хозе. В това време контрабандистите докарват пленницата си. Микаела разказва на Дон Хозе за майка му. Той решава да тръгне, но няма да остави току-така Кармен. Дава и да се разбере че ще се върне и че тя няма да се отърве така лесно от него. В разправията се стига до момент в който Кармен заплашва Дон Хозе с нож. Микаела и Дон Хозе заминават.
*
Севиля. Фиеста. Всички са се събрали за коридата.

Прекрасна хорова сцена. Пристига Ескамилио с Кармен. Si tu m’aimes, Carmen – ех… Тореадора излиза, а Фраскита и Мерцедес отиват да предупредят Кармен, че Дон Хозе е тук. Тя е горда, тя е смела. Ще се срещне с него.
Всички отиват да гледат коридата, само Кармен и Дон Хозе остават на площада.

Финалната сцена. Това беше нещо феноменално. Мартин Илиев показа световна класа. Освен че е невероятен певец, той се показа и като страхотен артист. По-реалистично изпълнение от неговото няма накъде. Публиката беше хипнотизирана. Всички коментираха колко добре е направил ролята. Ако и Кармен беше Кармен…. тогава вероятно нямаше да мога да спя от вълнение.

*
Та така. Ако сте стигнали до тук, браво. Или нямате какво да правите или имате железни нерви. И в двата случая – поздравявам ви! За финал – искам да благодаря на прекрасния оркестър, хора, солистите и всички, участвали в реализирането на представлението. Благодаря ви!
Ето и снимките от спектакъла: http://www.flickr.com/photos/operata/sets/72157607545250744/
*
Толкова от мен. Някой ако има нещо да добави – ще се радвам да науча как е изглеждала операта през вашите очи.