граф Алмавива, неверен на жена си Розина, преследващ Сузана – баритон
Розина, графиня Алмавива – сопран
Фигаро, бивш севилски бръснар, сега камериер на графа – бас-баритон
Сузана, бъдеща съпруга на Фигаро, прислужница на графинята – сопран
Керубино, млад паж на графа, влюбен във всяка жена в замъка, особено графинята – мецо-сопран
Марчелина, стара кредиторка с договор да се омъжи за фигаро – мецо-сопран
Бартоло, изпълнен с отмъщение към Фигаро защото му е развалил плана да се ожени за Розина – бас
Базилио, учител по музика и интригант – тенор
Дон Курзио, съдия – тенор
Антонио, градинар – бас
Барбарина, дъщеря на Антонио влюбена в Керубино – сопран или мецо-сопран

Въведение

Сватбата на Фигаро е вид продължение на събитията от “Севилския бръснар” и разказва за един ден в двореца на граф Алмавива. Розина е графиня. Нейният съпруг графа преследва Сузана, която съвсем скоро ще се омъжи за своя любим – Фигаро, който е камериер на графа. Когато графа забелязва у Керубино, младият паж интерес към графинята, той се опитва да се отърве от него изпращайки го за офицер от неговия личен полк. Фигаро, Сузана и графинята замислят план за притиснат графа и да разкрият неговата неверност. В това време Фигаро е хванат в спор с Бартоло и Марчелина, който свършва разкривайки им, че той е техен син. През нощта всички са в градината на двореца и се замесват в поредица от комични случки и объркани идентичности, приключващи с унижение на графа и прошка от страна на графинята.

Първо действие

Фигаро доволно измерва разстоянието където ще бъде сватбеното ложе. Сузана пробва своето сватбено боне пред огледалото (Cinque, dieci, venti, trenta). Фигаро е доста доволен от тяхната нова стая, но Сузана не е. Тя се безспокои, че е прекалено близо до стаите на графа. Изглежда той има намерения към нея и планове да упражни правото на господаря – феодално право на господаря да спи с слугиня, през нейната сватбена нощ, преди съпругът й да е спал с нея. Графът е бил отменил това право, когато се е оженил за Розина, но сега желаел даго възстанови. Фигаро е вбесен и планира отмъщение срещу графа (Se vuol ballare, signor contino).

Фигаро излиза. Пристигат доктор Бартоло и неговата икономка Марчелина. Бартоло е нает като консултант на Марчелина. Фигаро и е обещал да се ожени за нея в замяна на това да не връща заем, и тя възнамерява да го накара да удържи на обещанието си. Бартоло – все още ядосан на Фигаро, за това че е улеснил съюза на графа с Розина, обещава на Марчелина, че ще и помогне (La vendetta).

Бартоло тръгва, пристига Сузана и двете с Марчелина си разменят учтиви обиди (Via, resti servita, madama brillante). Старата жена си тръгва. Пристига Керубино и започва да говори за любовта си към жените, и по специално към графинята (Non so più cosa son).

Той моли за помощта на Сузана, за да не го накажат. Изгрежда графа не е доволен от любовните увлечения на Керубино, хващайки го с дъщерята на градинаря Барбарина, и планира да го накаже. Керубино иска Сузана да помоли графинята да застане на негова страна. Когато графа се появява, Керубино се скрива зад един стол, не желаейки да го хванат отново насаме с жена. Графа използва възможността да остане насаме с нея и да и каже изискванията си, като дори и предлага пари за да му се продаде. Пристига Базилио. Графът също не иска да бъде хванат насаме със Сузана и се скрива зад стола. Керубино излиза иззад стола тъкмо навреме и застава на стола. Сузана го покрива с рокля. Графът и Керубино са скрити благодарение на стола.

Базилио започва да клюкарства за очевидната привлеченост на Керубино от графинята. Графът разярен излиза иззад стола. Той вдига роклята от стола за да демонстрира как е хванал Керубино под масата в стаята на Барбарина и ето, че Керубино и хванат още веднъж. Той се измъква единствено благодарение на това, че в стаята влизат селяни. Влизането на селяните е опит от страна на Фигаро да покаже на графа проява символизираща обещанието на Сузана да влезе в брака неопетнена. Графа избягва планът на Фигаро отлагайки проявата. Керубино е наказан да замине за армията в Севиля и Фигаро му дава съвети за неговият нов живот без женско присъствие (Non piú andrai).

Второ действие

Спалнята на графинята. Тя ридае огорчена от неверността на съпруга си (Porgi, amor, qualche ristoro).

Сузана влиза за да подготви тоалета на графинята за деня. Тя разказва на графинята последните новости по отношение на предложението което й е направил графа – да и плати. Фигаро пристига и замисля план да измами графа. Сузана ще му изпрати бележка с която му казва, че иска да се видят тази нощ в градината. Керубино ще чака там, облечен като жена и графинята ще отиде и ще хване графа на местопрестъплението. Освен това Фигаро вече е изпратил писмо на графа (чрез Базилио) че графинята има среща същата вечер.

Сузана пуска Керубино в стаята и заключва вратата защото графинята се притеснява от реакцията на графа, ако хване Керубино в стаята и. Сузана подтиква Керубино да изпее песента, която е написал в чест на графинята (Voi, che sapete che cosa é amor).

След песента те го обличат в женски дрехи (Venite inginocchiatevi).

През това време графинята вижда писмото с което графа изпраща Керубино в армията и забелязва, че в бързината той е забравил да го подпечата с пръстена си – което е необходимо за да го направи официално валидно. Сузана се връща в стаята си да търси дрехи в които да облекат Керубино. Докато я чакат Керубино и графинята чуват че графа пристига, затова Керубино се скрива в съседният на стаята килер. Графът държи да влезе в стаятя и когато Керубино се скрива графинята отключва вратата. Графът е ядосан от текста в бележката която е получил, ракриваща му че графинята има среща. Той чува шум и иска да влезе в килера, който е заключен. Графинята се преструва, че в килера е Сузана, изпробваща своята сватбена рокля. През това време идва Сузана, но без да бъде видяна от графа и графинята. Тя се скрива, след като разбира какво е положението. Графът разярен и подозрителен излиза заедно с графинята да търсят начин да отворят вратата на килера. Той заключва вратата на стаята на излизане, за да не може който и да е вътре да излезе. Сузана излиза от скривалището си и освобождава Керубино, който избягва скачайки през прозореца. Сузана заема мястото му в килера (Aprite, presto, aprite).

Графът и графинята се връщат. Графинята признава, че Керубино е скрит в килера, но когато вратата се отваря двамата с учудване откриват вътре Сузана. Графинята казва, че нарочно е казала че Керубино е в килера, за да изпита графа. Засрамен от ревността си графа моли за прошка. Когато той пита какво означава тогава писмото което е получил, Сузана и графинята признават, че то е писано от Фигаро и доставено от Базилио. Пристига Фигаро и се опитва да започне сватбената веселба. Графът го спира и пита кой е написал анонимтата бележка дадена му от Базилио. Фигаро избягва въпроса, защото пристига градинарят Антонио, който се оплаква, че мъж е скочил от прозореца върху растенията му. Антонио носи и писмо, което е изпуснал мъжът скочил от прозореца. Фигаро твърди, че той е скочил през прозореца, документа обаче е писмото за влизане в армията на Керубино, защото той му го е дал, да го даде на графа да го подпечата. Пристигат Марчелина, Бартоло и Базилио с претенцията Фигаро да се ожени за Марчелина. Графът тайно се радва на пристигането им. Сватбата отново е отложена за да може той да разследва ситуацията.

Трето действие

В сватбената зала графа размишлява върху ситуацията, объркана от предшестващите събития. По настояване на графинята Сузана влиза и се съгласява да се срещне с графа по-късно същата вечер (Crudel, perché finora). Графинята възнамерява да се срещне с графа на мястото на Сузана, предрешена като нея. Когато Сузана излиза графа чува графинята да се уговаря с Фигаро. Графа разбира, че е изигран (Hai già vinta la causa).

Той е решен да си отмъсти като накара Фигаро да се ожени за Марчелина.
Следва процеса на Фигаро и решението е, че той трябва да се ожени за Марчелина. Той се обръща към графа за помощ, но графа поддържа решението. Когато Фигаро обявява, че е благородник, и че е бил откраднат от родителите си когато е бил бебе, последваща дискусея разкрива че той е отдавна изгубеното незаконно дете на Бартоло и Марчелина. Следва сцена на сдобряване. Марчелина очевидно не може да се омъжи за сина си и Фигаро е освободен от уговорката. Докато всички се радват пристига Сузана с пари да освободи Фигаро от уговорката, като плати на Марчелина. Виждайки че Фигаро и Марчелина се радват, Сузана по грешка решава, че Фигаро е щастлив от женитбата си с Марчелина. С известни трудности на Сузана е обяснена искинтката ситуация и тя се включва във веселието. Бартоло, овладян от емоции решава да се ожени за Марчелина същата вечер и да направи двойна сватба с тази на новооткрития си син (Riconosci in questo amplesso una madre).

Всички заедно излизат. Графинята остава сама, размишлявайки какво е станало с нейното щастие (Dove sono i bei momenti).

Влиза Сузана и я осведомява за плана да устроят клопка на графа. Графинята диктува любовно писмо, което Сузана да даде на графа. То съдържа предложение двамата да се срещнат тази нощ под боровите дървета. Графът е инструктиран ако е съгласен за срещата да върне иглата с която е забодено писмото (Che soave zeffiretto).

Хор от млади селянки, между които и Керубино облечен като момиче пристига да прави серенада на графинята. Идват графа и Антонио. Графът е ядосан още заради писмото, което Антонио е намерил. Гневът му обаче бързо е прогонен от Барбарина – дъщерята на Антонио, която му припомня за обещание, което той и е дал, когато я е ухажвал. Графът и е обещал, че ще и даде каквото пожелае, а Барбарина иска да се омъжи за Керубино. Притеснен, графът разрешава на Керубино да остане. По време на двойната сватба, Сузана дава на графа писмото си. Фигаро вижда писмото с иглата, решава, че е за някоя друга среща на графа и се смее. Младоженците се наслаждават на празника си.

Четвърто действие

Следвайки инструкциите от писмото, графа изпраща обратно иглата на Сузана, давайки я на Барбарина да и я предаде. За нещастие Барбарина изгубва иглата (L’ho perduta, me meschina).

Фигаро и Марчелина виждат Барбарина и я питат какво прави. Когато Фигаро научава, че иглата е на Сузана той е изпълнен с ревност, още повече, че той е видял същата игла по-рано на писмо предадено на графа. Мислейки че Сузана се среща с графа зад гърба му Фигаро се оплаква на майка си и се заклева да отмъсти. Марчелина се опитва да го накара да бъде внимателен и да не действа безразсъдно, но Фигаро не и обръща внимание. Той бързо излиза, а Марчелина решава да разкрие на Сузана неговите намерения.

Подбуждан от ревността си Фигаро наговаря Бартоло и Базилио да му помогнат, когато им даде знак. След като тримата коментират ситуацията се разделят и Фигаро останал сам размишлява над непостоянството на жените в чувствата им (Aprite un po quegli occhi).

Пристигат графинята и Сузана, всяка преоблечена като другата. Марчелина е с тях. Тя вече е осведомила Сузана за плановете на Фигаро.След като объсждат плана още веднъж, Марчелина и графинята си тръгват. Остава Сузана която нарочно пее любовна песен на своя любим, така че Фигаро да може да я чуе (Deh, vieni, non tardar).

Той се крие зад храст и решавайки, че песента е за графа ревността му се увеличава, което всъщност е и целта на Сузана.

Пристига графинята преоблечена като Сузана. За да стане ситуацията още по-объркана Керубино също е тук и мислейки, че Сузана е графинята се опитва да я целуне, но е спрян от появата на графа. Графът търси мнимата Сузана (преоблечената графиня), която му се изплъзва. Двамата избягват, когато виждат Фигаро наблизо. Пристига истинската Сузана в дрехите на графинята. Фигаро започва да и обяснява какви са намеренията на графа, но разпознава Сузана. Не и казва и продължава да действа все едно, че я мисли за графинята. Сузана, не подозирайки че е разпозната става ревнива. Тя мисли, че Фигаро ухажва графинята и му удря плесница. Фигаро си признава, че я е разпознал и двамата се сдобряват.

Когато графът се появява вижда Фигаро, който се обяснява в любов на мнимата графиня и пада на колене пред нея. Ядосан графа вика хората си и им казва да донесат оръжията си. Неговият прислужник има наглостта да съблазнява жена му. Бартоло, Базилио и Антонио пристигат с фенери. Иззад павилион в градината излизат криещите се Керубино, Барбарина, Марчелина и мнимата графиня. По време на речта си графът отказва да прости на Фигаро и графинята, тогава искинската графиня се появява и разкрива идентичността си. Графът разбира, че е бил изигран (Сузана, която той се е опитвал да съблазни е била всъщност неговата съпруга). Той коленичи пред графинята и моли за прошка (Contessa, perdono). Графинята е по-добра от него (Piú docile io sono), тя прощава на съпруга си и всички са доволни. Те празнуват.

Известни арии

* Se vuol ballare
* La vendetta
* Non so più cosa son, cosa faccio
* Non più andrai
* Porgi, amor, qualche ristoro
* Voi, che sapete
* Venite, inginocchiatevi
* Hai gia vinta la causa…Vedrò mentr’io sospiro – Ruggero Raimondi
* E Susanna non vien!…Dove sono i bei momenti – Kiri Te Kanawa
* Sull’aria? Che soave zeffiretto – Te Kanawa & Cotrubras
* L’ho perduta, me meschina
* Il capro e la capretta
* In quegli anni
* Tutto è disposto…Aprite un po’ quegli occhi
* Giunse alfin il momento…Deh vieni, non tardar