Лучия – сопран
Енрико Аштън, владетел на Ламермур, брат на Лучия – баритон
Едгардо, владетел на Рейвънсууд – тенор
лорд Артуро Бъклоу, годеник на Лучия – тенор
Раймондо Бидебент, калвинистнк свещенник – бас
Алиса, компаньонка на Лучия – мецо сопран
Нормано, ловец, придворен на Енрико – тенор
Придворни, слуги, сватбени гости

Първо действие

Сцена 1: Градините на замъка Рейвънсууд

Нормано, капитан на дворцовата стража и други придворни търсят нарушител, който тайно се среща с Лучия. Той смята, че това е Едгардо, който е дошъл в замъка да се види с Лучия и споделя съмненията си с Енрико. Подозренията са потвърдени. Едгардо е наистина в двореца. Енрико е ядосан, Едгардо е негов наследствен враг, това подклажда омразата му и той твърдо е решен да сложи край на тази връзка. Той възнамерява да омъжи сестра си за Артуро, който е заможен лорд и по такъв начин да стабилизира разклатеното положение на фамилията, което е заплашено от политическата обстановка.

Сцена 2: Фонтан при входа на парка на замъка

Лучия чака Едгардо. Тя казва на своята компаньонка Алиса че е видяла призрак на момиче, убито на това място от ревнив предшественик на Рейвънсууд и оставено да плава във водите на фонтана (Regnava nel Silenzio) да и кимва.

Алиса се опитва да я накара да се откаже от любовта си към Едгардо, смятайки, че видението е лоша поличба. При мисълта за Едгардо Лучия се въодушевява. Той пристига с новината че трябва незабавно да замине за Франция заради интересите на Шотландия, но преди това иска да се помири с Енрико и да му поиска ръката на Лучия. Лучия му казва, че това е невъзможно. Тя се страхува от брат си и иска да запазят засега любовта си в тайна. Едгардо се сеща за омразата си към семейството на Лучия, но любовта му към нея потушава яростта му. Двамата млади се заклеват в любов по стар келтски обичай и разменят пръстените си. Едгардо заминава.

Второ действие

Сцена 1: Покоите на лорд Аштън в замъка Рейвънсууд

Подготовките за предстоящата сватба на Лучия и Артуро са в разгара си. Енрико е уредил всичко. Единствено Лучия не е съгласна. Нормано хваща писмата, които си пишат Лучия и Едгардо. Той фалшифицира писмо в което Едгардо казва на Лучия, че обича друга. Когато Лучия казва на брат си, че не може да се омъжи, че тя е вече омъжена по старите келтски традиции Енрико показва на сестра си фалшифицираното писмо. Лучия е съсипана. Енрико настоява, че сестра му трябва да се откаже от клетвите си дадени на Едгардо и да се омъжи за Артуро. Той дори стига до там, че я заплашва с кошмарите които тя ще има след смъртта му, която ще е факт ако Лучия не се омъжи за Артуро. Лучия неохотно се съгласява на женитбата.

Сцена 2: Зала в замъка

Време е за сватбата. Артуро пристига. Той подава ръка в знак на приятелство и съюзничество на Енрико. Лучия се държи странно, Енрико обяснява, че това е защото тя все още тъгува поради смъртта на майка й. Артуро пита за носещ се слух за връзка между Лучия и Едгардо. Влизането на Лучия избавя Енрико от неудобният въпрос. Артуро подписва брачният договор, последван неохотно от Лучия. В този момент Едгардо се появява в залата искайки обяснение за случилото се. Всички са на път да извадят мечовете си и да се сбият, само съжелението им към Лучия ги спира. Едгардо вижда подписа на Лучия на брачния договор и я проклина, нея и семейството й. Той изтръгва пръстенът си от ръката й и си тръгва.

Трето действие

Сцена 1: Кулата “скалата на вълците”

Енрико посещава Едгардо и го предизвиква на дуел. Той допълнително го дразни, казвайки му че Лучия се радва на сватбеното си ложе. Едгардо се съгласява на дуела. Двамата се уговарят да се срещнат по-късно край гробището на замъка, близо до кулата.

Сцена 2: Зала в замъка Рейвънсууд

Раймондо прекъсва сватбеното тържество за да каже на гостите, че Лучия е полудяла и е убила младоженеца в спалнята. Влиза Лучия, тя е окървавена и носи меча на Артуро. Бълнува представяйки си как е щастлива с Едгардо и как скоро ще бъде негова съпруга (Il dolce suono).

Обърквайки Енрико за Едгардо тя му казва, че е негова. Виждайки състоянието на сестра си Енрико се разкайва за действията си. Лучия все още мислейки Енрико за Едгардо, казва че ще се моли за него от небето и няма да е щастлива докато двамата не са заедно.

Сцена 3: Гробището на фамилия Рейвънсууд

Едгардо е решен да се остави на Енрико да го убие. Лучия е омъжена и той не желае повече да живее. Група гости отиващи си от сватбата му казват че Лучия е смъртно болна и че го вика. Чува се камбанен звън известяващ смърт. Едгардо побягва към замъка, но е спрян от Раймондо, който му казва, че Лучия е мъртва. Едгардо вижда Лучия на небето – гледаща спокойна надолу към него. Той изважда ножа си и се самоубива, за да бъде с нея. Раймондо се обръща към Бога с молба за прошка за това ужасно деяние, докато умиращият Едгардо мисли само за Лучия.

Известни арии

* Il dolce suono.
* Spargi d’amaro pianto – Joan Sutherland
* Fra poco me ricovero
* Regnava nel silenzio – Joan Sutherland
* Sulla tomba (duet, Lucia & Edgardo)