Нов блог-сайт в памет на Гена Димитрова можете да намерите на адрес http://ghenadimitrova.blogspot.com/. Сайтът стартира скромно, но в бъдеще ще се добави още информация и ще се разработи, така че посещавайте редовно :o).

Ето и малко информация:

Ghena Dimitrova – The Bulgarian Diva

Гена Димитрова е сред най-великите оперни изпълнители на миналия век, чието име се произнася с огромно уважение в Италия, Виена, Париж, Токио, Рио де Жанейро, Буенос Айрес…, но най-вече в България, защото тя никога не се откъсна от родната земя, от България. Утвърдила се като една от най-престижните Вердиеви певици, тя изпълнява с не по-малък успех и изнлючително професионално майсторство централни партии в опери на Пучини, Белини, Джордано, Маскани, Бородин, Чайковски, Римски-Корсаков, Г. Атанасов и др. Феноменалният й глас, владеещ пределните височини на сопраното и потъващ в кадифената мекота на ниския регистър, поразява и пленява милионната оперна публика по цял свят.

През 1967 г. Гена Димитрова става солистка на Софийската опера, в която пее до 1971 г. Година по-късно специализира в школата към Миланската Ла Скала на държавна стипендия. Дебютът на своята международна кариера прави във Франция, в операта “Силата на съдбата” от Верди. Следват многобройните й изяви на всички престижни световни сцени, сред които Миланската Скала, Арена ди Верона, Римската опера, Гранд Опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон и Метрополитън в Ню Йорк.
Гена Димитрова е носителка на награди от редица конкурси и фестивали – международния конкурс за млади оперни певци, София (1970 г.); конкурса за оперни певци в Тревизо, Италия (1872 г.) с ролята на Амелия в “Бал с маски” от Дж. Верди; международния конкурс за изпълнители на “Турандот” в Ню Йорк, САЩ (1987 г.) и много други. През 1996 г. певицата получава орден “Стара планина” първа степен, за постиженията си в областта на оперното изкуство.
Забележителният репертоар на Гена Димитрова включва ролите на Абигaйл в “Набуко” от Дж. Верди; Амелия в “Бал с маски” от Дж. Верди; Тоска в едноименната опера от Дж. Пучини; Турандот в “Турандот” от Дж. Пучини; Лейди Макбет в “Макбет” от Дж. Верди и други.

Думи на Гена Димитрова:

“За да се твори голямо изкуство, трябва изключително постоянство на мисълта, желанията, волята, както и непрекъснато творческо търсене, усъвършенстване, горене”. “Всеки талант е като една звезда, свети със собствена светлина. Аз искам всичките тия звезди с хубави светлини, всички тези цветя, които Господ е създал като таланти, да бъдат в моята градина, да им се наслаждавам. Като птиците в райската градина.” “Вярвам в живота. Умерен оптимист съм. Все пак направих голяма кариера. Не е важно само дали съм убедила хората, важно е и как човек приема сам себе си. Мисля, че намерих собственото си пространство в живота. Помагам на хората с каквото мога… Живея за 4-те часа, в които съм на сцената…Самота и работа – това е всичко.”

* Верди е композитор, който носи всички оперни певци на гърба си. Той е опорната точка в цялата ми кариера. Пяла съм партиите на всичките му героини – Бог знае, ако беше жив, какво щеше да каже за моето вмъкване в кожите им. Според мен съм ги изграждала така, както той би искал – искрено. Навремето, когато започнах кариерата си, в България ми казваха, че съм селянка. Аз отговарях с усмивка: “Аз и Верди сме селяни. Душата му е била селска, затова е била толкова голяма…


* Иска ми се да можем да внушим на днешните млади хора, които са само техническа мисъл, да повярват, че има чувства и емоции. Операта по света е в голям възход, има големите си любители. Иска ми се сегашното виртуално поколение да позволи на душата да се обогатява, защото иначе животът е много тъжен.


* Бих искала хората в България преди всичко да бъдем здрави и да станем по-разумни. Пошлото ни е заразило. Нещата, които в моето детство само съм чувала, че стават по кафани в циганските махали, ги изнесоха в ефира на националната телевизия. Засипаха ни с чалга, кючеци. Бъдете по-разумни – дайте възможност на българската култура да диша. Наложете не цензура, а чувство за мярка и добър вкус. Всички чалги да вървят по кръчмите!
Моите пожелания обаче няма да оправят света. Първо бе разделен на Изток и Запад, сега на Север и Юг – на богати и бедни. Северът е егоист, а Югът иска да живее като Севера. Всеки предпочита да се вози в първа класа и безплатно… А аз живея нещастно, защото хората около мен са зле – не мога да се затворя в златна клетка.


* Много неща не съм успяла да направя през живота си, но смятам, че съм привилегирована – Господ ми даде толкова много талант, че колкото и да ми подливаха вода, аз все бях отгоре. Животът, който обаче живях, бе жертван в името на кариерата ми. Вече мечтая за тишина.
________
*Благодарности на Opera Fen за информацията.