“Приготви се, татко, за страшна битка. Фрика идва с впрегнати овни.”
Невероятната певица Баясгалан Дашням е страховита, чиста и вярна като валкюрата Брюнхилде, любимото дете на бог Вотан.
Огън, “хвъркати коне”, светещи костюми, мултимедия – сценографията на операта “Валкюра” е симбиотичен плод на вихреното въображение на режисьора Пламен Карталов и художника Николай Панайотов.
“Нинджи”, целите в черно, движат декорите и водят “жребците” на валкюрите, които всъщност са грамадни конуси. Чудесата на сцената пресъздават модернистично, но адекватнофантастичния свят на нордическата митология. В центъра на действието е страстната любов на близнаците Зигмунд и Зиглинде – деца на бог Вотан и смъртна жена.
До този момент невероятно амбициозният проект на Софийската опера и балет да се постави цикъла “Пръстенът на нибелунга” се оказа успешен.
По план четирите части – “Рейнско злато”, “Валкюра”, “Зигфрид” и “Залезът на боговете”, трябва да бъдат изиграни в рамките на 4 години, като последната част съвпада с 200-годишнината от рождението на великия немски композитор.
Първата част “Рейнско злато” (2010 г.) имаше голям отзвук в международните музикални среди заради оригиналния и точен прочит на режисьора Карталов. Българската постановка бе определена от италианската критика като по-добра от тази на Ла Скала.
Втората – “Валкюра”, зрителите могат да гледат довечера от 18 ч., а след това на 17, 20, 23, 27 и 30 април. Часовете са различни, тъй като спектакълът продължава 5 часа.
Той е от 3 действия с антракти от по 30 минути. Въпреки продължителността “Валкюра” се възприема на един дъх, като напрежението неудържимо нараства до кулминацията.
Няма коментари ↓
Все още няма коментари. Твоят може да е първи :o)
Изрази мнението си