27 коментара ↓

• 1 Vlady // May 23, 2008 at 10:54 pm

  ima ostwe web-stranizi na bulgarski operni pevzi, naprimer:

  Ina Kancheva: http://www.inakancheva.com/
  Krassimira Stoyanova: http://www.krassimira-stoyanova.com/stoyanova.htm
  Vesselina Kasarova: http://www.kasarova.com/

• 2 Delyan Slavov // May 27, 2008 at 12:31 pm

  http://www.delyanslavov.blogspot.com

• 3 Delyan Slavov // May 28, 2008 at 1:09 am

  Alexandrina Milcheva-www.alexandrinamilcheva.com

  Ghena Dimitrova-www.ghenadimitrova.com

• 4 Delyan Slavov // May 28, 2008 at 1:12 am

  Vesselin Stoykov-http://www.vesselin-stoykov.com/

• 5 Margarita Kova4eva // Sep 1, 2008 at 11:11 am

  Krassimira Stoyanova ima seria spektakli v Metropolitan ot 27 septemvri do sredata na oktomvri 2008 kato Donna Anna v DON GIOVANNI.

• 6 Арсений Арсов // Dec 28, 2008 at 11:28 pm

  Възхитен съм от сайта, който поддържате. Не се учудвам в Русе има големи традиции. Ще се радвам , ако и моят сайт бъде публикуван при Вас. С най-искрени пожеляния за Коледните и настъпващите новогодишни празници.
  С уважение: А.Арсов

• 7 Арсений Арсов // Dec 28, 2008 at 11:29 pm

  Ето и моят сайт с молба за публикуването му при Вас!

• 8 Милена Кирилова // Jan 11, 2009 at 5:26 pm

  Страхотен сайт- браво.
  Ето сайта на Ивайло Гюров- http://www.gcr.bg/
  В процес на разработка е, но има доста информация.

• 9 Антония Долапчиева // Jan 15, 2009 at 1:17 pm

  Здравейте, имам едно запитване. Опитвам се да открия малко повече информация и главно изпълнения на една българска оперна певица, не много известна тук, но в Америка, да. Снежана Драмчева е тя. Ако някой може да ми посочи къде мога да открия подобни неща за нея, ще съм благодарна.
  Благодаря предварително.
  Антония

• 10 Весо // Feb 5, 2009 at 7:47 am

  Никола Гюзелев http://ghiuselev-opera.com/

• 11 Весо // Feb 5, 2009 at 8:01 am

  Добавям и още няколко:
  Костадин Андреев http://www.myspace.com/kostadinandreev
  Цветелина Василева http://zvetelinavassileva.com/
  Руси Ников http://www.russi-nikoff.com/bg/index.html
  Людмила Хаджиева http://lyudmilahadjieva.multiply.com/
  Цветана Бандаловска http://www.mchekhov.dir.bg/tsvetana.htm
  Иванка Нинова http://ivankaninova.com/ Ivanka Ninova
  Админът на сайта ще приеме ли едно мое мнение или по-скоро молба. Хвърляйки поглед на списъка човек неминуемо се пита: “Къде е великата Гена? А, да, там била някъде, почти в дъното, сложена на 18-та позиция.”
  Ясно е, че списъка е публикуван по реда на постъпването на отделните предложения, но…
  Но може да бъде поправен! От админа! За което предварително благодаря.
  Живи и здрави да сте!

• 12 Весо // Feb 6, 2009 at 10:31 am

  Един скромен сайт на една велика българска певица – Люба Велич:
  http://www.bgmuseum-vienna.com/LiubaVelich.htm

• 13 Ивайло Михайлов // Mar 4, 2009 at 8:03 am

  ОФД – Пловдив

• 14 Ивайло // Jun 13, 2009 at 12:57 pm

  Като изключа няколко по известни имена,не намирам имена на Борис Христов,Събчо Събев, Христо Бръмбаров, Илка Попова, Никола Николов Димитир Узунов, Катя Попова , Таня Цокова, Надя Афеян, Катя Спиридонова, Георги Белев, Тодор Мазаров, Петър Раъчев , Иван Петров ииииоще толкова именити певци, които до един щаха да пеят по световните сцани, просто ако не съществуаше забрана да гастролират в чужбина. Жалко

• 15 Маргарита Ковачева // Aug 25, 2009 at 2:08 pm

  Нека погледнем в настоящето все пак.
  Имаме 2 великолепни певици, за които се говори и пише много малко, макар че сме в Европа и всеки който я посещава – би могъл да ги гледа в спектакли.
  Иде реч за Веселина Кацарова и Красимира Стоянова.
  2 певици с впечатляваща кариера, които са радост за европейските театри и Метрополитен.
  Нека призовем Министерството на културата да бъдат поканени за оперен концерт в София.
  Те имат репертоар, който е непознат за публиката у нас – Хендел, Глук, Халеви, Майербер, Масне… и това би било щастлив случай да им се порадваме!

• 16 Margarita Kovacheva // Oct 5, 2009 at 1:06 pm

  Съвет към опероманите: Следете предаването на Канал 1 на БНТ “ПРЕД ОЛТАРА НА ОПЕРАТА”.
  Надяваме се да видим и муем повече за пеещите в момента наши певци по света: Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Цветелина Василева, Светла Кръстева, Светла Василева, Владимир Стоянов и Орлин Анастасов.

• 17 BG operaclub // Oct 5, 2009 at 1:09 pm

  Съвет към опероманите: Следете предаването на Канал 1 на БНТ “ПРЕД ОЛТАРА НА ОПЕРАТА”.
  Надяваме се да видим и муем повече за пеещите в момента наши певци по света: Красимира Стоянова, Веселина Кацарова, Александрина Пендачанска, Цветелина Василева, Светла Кръстева, Светла Василева, Владимир Стоянов и Орлин Анастасов.

• 18 Невена // Oct 21, 2009 at 8:24 am

  Благодаря!Но от сайта за Трубадур не можах да видя нито един от видеоклиповете-не излизат 🙂

• 19 Margarita Kovacheva // Oct 27, 2009 at 3:45 pm

  Красимира Стоянова е 9-ия българин, носитал на най-високото звание сред солистите на Виенската опера – “Камерзенгер” . Титлата се присъжда вече 140 години. Притежатели са Домниго, Френи, Карерас, Балтса…
  Първият българин удостоен със званието е Любомир Панчев – царят на малките роли- през 1967.
  Следва Люба Велич, Венко Венков,Димитър Узунов, Маргарита Лилова, Николай Гяуров, Анна Томова-Синтоф и накрая покойната Нели Божкова.
  Традицията продължава! ЧЕСТИТО!

• 20 Златка Владимирова // Oct 27, 2009 at 3:47 pm

  Красимира Стоянова е 9-ия българин, носитал на най-високото звание сред солистите на Виенската опера – “Камерзенгер” . Титлата се присъжда вече 140 години. Притежатели са Домниго, Френи, Карерас, Балтса…
  Първият българин удостоен със званието е Любомир Панчев – царят на малките роли- през 1967.
  Следва Люба Велич, Венко Венков,Димитър Узунов, Маргарита Лилова, Николай Гяуров, Анна Томова-Синтоф и накрая покойната Нели Божкова.
  Традицията продължава! ЧЕСТИТО!

• 21 Тодор Спиридонов // Oct 30, 2009 at 2:23 pm

  Високо признание за Красимира Стоянова
  Министърът на културата Вежди Рашидов изпрати поздравление до оперната прима Красимира Стоянова по случай удостояването й с титлата “Камерзенгерин”, научи ДУМА от Министерството на културата. Официалната церемония ще се състои в чаения салон на Виенската Щатсопера. Българското сопрано получава най-високата титла, която се присъжда в Австрия на оперни певци. Дипломата ще й бъде връчена от д-р Клаудия Шмидт – федерален министър на образованието, изкуствата и културата на Австрия.
  В поздравлението на министър Вежди Рашидов до Красимира Стоянова се казва: “Това отличие, което се присъжда за изключително певческо и артистично майсторство, е за мен още едно доказателство за блестящите постижения на българските оперни гласове и поредна златна страница в историята на българската култура. Продължавайте с таланта си да редите България на достойно място в европейската и световната културна съкровищница!”
  Красимира Стоянова е българска оперна певица, сопран, чиято кариера ДУМА от години следи и отразява на своите страници. Учила е пеене и цигулка в музикалното училище в Русе и в Пловдивската консерватория. Започва кариерата си като цигуларка в Пловдивската филхармония и Нов симфоничен оркестър, а през 1995 г. дебютира като певица в Националната опера и балет в София с ролята на Джилда в “Риголето” от Верди. През 1998 г. е забелязана от директора на Виенската опера Йоан Холендер, който я кани да стане солистка на Виенската Щатсопера. Това отваря вратите за световна слава и предопределя участието на Красимира Стоянова на престижни сцени като Карнеги хол, Метрополитен опера, Вашингтонската национална опера, Ковънт гардън, Залцбургската опера, Лондонската кралска опера, Националната опера в Хелзинки, Националната опера в Берлин, Театро Колон в Буенос Айрес и други. Богатият й репертоар включва ролите на Графинята в “Сватбата на Фигаро”, Микаела в “Кармен”, Антония в “Хофманови разкази”, Лиу в “Турандот”, Леонора в “Трубадур”, Ана Болейн в едноименната творба от Доницети, Луиза Милер (Верди), Дездемона (“Oтело”, Верди), “Ифигения в Авлида” и “Ифигения в Таврида” от Глук (за “рекордното” участие на Красимира Стоянова в двете опери само в рамките на три месеца – в Рим и Хамбург, ДУМА разказа на 1 юли т.г.).
  Красимира Стоянова бе обявена за “Музикант на годината 2007” от предаването “Алегро виваче” на БНР.

• 22 juliana gianti // Mar 28, 2010 at 10:24 am

  ,,Европейската асоциация на пеещите добруджанци,, –
  издирва прославили се добруджанци по света.,оперни
  певци и инструменталисти,за да събереме плеадата
  таланти излезли под палката на маестро Захари Медникаров.
  Димитър Илиев Славов е един от тях,но на 10-12
  годишна възраст е напуснал Добрич и сега пее по
  световните оперни театри,нямаме адрес или имейл
  Ако имате информация за него пишете ни на имейла на Асоциацията.
  Бог да ви благослови!!! Юлияна Гианти,президент на
  ,,Европейската асоциация на пеещите добруджанци

• 23 juliana gianti // Apr 23, 2010 at 9:05 pm

  допълнително име от плеадата таланти и дарования е
  и Митко Славов Димитров с прозвище ,,светеца,, ,,таланта,,

• 24 иво // May 23, 2010 at 2:09 pm

  Човек не може да не се възхити от таланта на средното и младо оперно поколение. Не искам да ги изброявам , защото те са толкова много, а и реалната възможност да изпуснеш някой, може би ще прозвучи, като непризнание или нещо, като мнение , което няма да е вярно.
  Но аз съм човек от по старото поколение, времето, когато нямаше Народна опера , а оперните представления и драмата се съвместяваха през дни в Народния театър.
  И не мога да не спомена , такива оперни певци, които имаха световна известност извън страната, а и след това, когато им беше забранено да напускат страната/ по точно бившия соц. лагер/ , да пеят на български и не само тогава, но и сега техните имена и записи дори и не се споменават или изъчват по БНР и БНТ, и ми става обидно, по точно мъчно:
  Петър Райчев, Тодор Мазаров, Илка Попова, Таня Цокова, Надя Афеян, Георги Белев, Иван Попов, Трайчо Ваташли,Горги Хинчев, Събчо Събев, Христо Бръмбаров, Сийка Петрова и още и още, нега Бог да ми прости за неспоменатите, но уверява Ви, че техният списък би бил безкраен.
  Жалко , че ги забравихме, жалко, че не се намери музиковед, който да издаде и да напише няколко топли думи за тях, дори и само заради това, че слушайки ги е забравял реалноста и се е пренасял в света на прекрасното.
  И най страшното е , че през поледните десетина години, тези таланти , навършиха кръгли годишнини ит кончината си, но не прочетох или чух дори едно топло слово за тях.

• 25 Ивайло Михайлов // Aug 19, 2010 at 8:42 pm

  Бих искал да уточня, че този “14 Ивайло // Jun 13, 2009 at 12:57 pm” не съм аз…

• 26 Georgi Kirilov // May 20, 2011 at 3:37 pm

  Култура – Брой 17 (2635), 06 май 2011
  Преображения

  Концерт-рецитал на Красимира Стоянова. Диригент Павел Балев, с оркестъра на Държавна опера – Пловдив. 26 април, Концертна зала в Пловдив

  Във вторника от Светлата седмица музиканти и меломани поехме за Пловдив. Музикалното събитие бе там. След продължително отсъствие от България, сопранът Красимира Стоянова дойде в Пловдив, град, свързан за нея и с музикалното й образование. Рециталът й с оркестъра, който ще наричам Пловдивска филхармония, обхвана руска, чешка и българска музика. Диригентът Павел Балев бе изпълнил оркестровата част от програмата и с по-рядко изпълнявани откъси. Така че програмата надскочи традиционния за оперна звезда рецитал – характерът й говореше за специално обмисляне, за подбор и подготовка не само на най-често изпълняваните по света “Евгений Онегин” и “Дама Пика” на Чайковски, но също и на “Снежанка” и “Царска годеница” на Римски-Корсаков и на абсолютно забравените тук “Русалка” от Дворжак и “Мария Десислава” от Парашкев Хаджиев. Анна Томова-Синтова правеше така програмите си – с арии или оперни откъси, които придобиват много по-обемно значение. Това отношение към самото събитие е знак за специален тип професионализъм и етика към публиката в България, която винаги ще се зарадва на певица от този ранг, независимо какво ще пее. Ето защо този вкус, тази особена грижа към програмата не може да не направи впечатление.

  Концертът бе огромно удоволствие, рядко удоволствие – от тези, когато след първите 15 минути се отпускаш на стола за блажена вечер. Красимира Стоянова е изключително музикална певица. Тя има специален инстинкт към средата, в която пее, в която “звукообразува”. Има инстинкт и професионална норма да “оглежда” темброво и всяка от героините, които пресъздава. Пример: Татяна и Лиза. Сцената с писмото от “Евгени Онегин” бе пресъздадена най-вече чрез тембровите преображения на гласа – девича кристална звънкост, нюансирана от състоянията на героинята – надежда и объркване, страст и смут… А и певицата, може би защото е свирила цигулка в оркестър, но, по-вероятно, защото е с рядка култура и слух, неусетно, с лекота “влиза” в тембровата среда на съпровождащия я инструмент. Тя пее много естествено, в музицирането й се усеща радост, щастие дори от тайнството, което й е дадено да извършва. Впрочем, това е много особеното при нея – през цялото време, наред с великолепното й представяне, се движи и тръпката от очакването за това представяне. Имаш чувството, че и тя се изненадва от музиката, която се получава, от органичното партньорство. Тоест, отсъства видимата сигурност на опита, тя остава скрита. В прочутата ария на Лиза отчаянието и усещането за напразно очакване вече са в нов цвят, нов тембър, патина, приглушеност и сива тежест излизат на преден план.

  Тук вече трябва да заговоря и за Павел Балев, с когото тя има много добър контакт, това се чува и вижда. Балев знае как се съпровожда певец, а работата му със Стоянова го окрилява допълнително, защото той има абсолютно равностоен музикант до себе си – и тук вече играта става съвсем различна (така казват в любимия и на двамата Пловдив). Дълбоко интимното, съкровено изпълнение на Молитвата на Мария-Десислава, с която ни показа дълбинни пластове в музиката на Парашкев Хаджиев, и с арията на Марфа от “Царска годеница” в пресъздаването на психическото преображение на героинята – само с глас, без никакви мизансценни допълнения към трагизма на арията. И сега да не пропусна оркестъра, защото в “Месечко” из “Русалка” звуковото излъчване от сцената бе толкова цялостно благодарение на „прозрачния” звук на състава; диригентът като че обгърна с нови темброви наноси арията…

  Разбира се, че в институцията Пловдивска държавна опера има различни по професионална съвест и възможности хора (отново директор е Пламен Тасев), че оркестърът има реално присъстващ и работещ главен диригент – Алексей Измирлиев; и затова се свири така, както се полага на добър професионален оркестър. Идеите им вече дават своите плодове, а гостуването на Красимира Стоянова и Павел Балев или на Албена Данаилова предната седмица говори, че доверието към институцията се връща. С него се връща и музиката. Екатерина Дочева

• 27 иво // Jan 27, 2013 at 5:53 pm

  Здравейте,
  направо ми домачня за някой от вас.
  Ако искате да прочетете малко информация и чудесни записси на баъкагарските оперни звезди от по далечното и близко минало, напишете в Google Звездите от българско оперно творчество и ще се пренесте в света на музиката и красотата ,както и на някой странни събития , известни само на автора им .
  Един от записите в представянето на Катя Спиридонова и Надя Афян , е упоменат и неизвестен запис на операта Трубадур.
  Това е запис , направен от Софийската Опера през 1954 год в изпълнение на Илка Попова , Катя Спиридонова ,Георги Белев и Иван Петров.
  Дано съм ви бил от ползя.