Фиордилиджи, дама от Ферара, сестра на Дорабела – сопран
Дорабела, дама от Ферара – мецо сопран
Гулиелмо, любовник на Фиордилиджи – баритон
Ферандо, любовник на Дорабела – тенор
Деспина, прислужница – сопран
Дон Алфонсо, стар философ – бас
хор, войници, слуги, моряци

Неапол, 18 век

Първо действие

Сцена 1: Кафене

Ферандо и Гулиелмо (двама офицери) твърдят, че техните годеници (Дорабела и Фиордилиджи) ще им бъдат вечно верни. Дон Алфонсо се включва в спора и залага срещу двамата офицери, заявавайки им че за един ден може да им докаже, че тези две жени (както и всички останали) са неверни. Облога е сключен: двамата офцери ще се престорят че са повикани на война, скоро след това ще се завърнат дегизирани и ще се опитат да прелъстят всеки, дамата на другия. Сцената се премества към двете дами (които са сестри), възхваляващи мъжете си. Алфонсо се явява при дамите, за да им донесе лошата новина: офицерите са извикани на война. Пристигат Ферандо и Гулиелмо и си вземат сбогом с любимите си (Sento, o Dio, che questo piedo è restio). Когато лодката с двамата мъже отплава в морето, Алфонсо и сестрите им пожелават попътен вятър (Soave sia il vento), след което Алфонсо останал сам разсъждава за непостоянството на жените (Oh, poverini, per femmina giocar cento zecchini?)л

Сцена 2: Стая в къщата на сестрите

Пристига Деспина, тяхната прислужница и пита какво се е случило. Дорабела се оплаква от мъката, че е оставена сама (Smanie implacabili). Деспина се подиграва на сестрите и ги съветва да си помислят за нови любовници, тъй като не вярва във верността на старите им такива (In uomini, in soldati, sperare fedeltà?). След като сестрите и Деспина излизат пристига Алфонсо. Той се притеснява, че Деспина ще разпознае мъжете въпреки дегизировката им, затова я подкупва, за да му помогне да спечели облога. Двамата мъже пристигат преоблечени като мустакати Албанци. Сестрите са обезпокоени от присъствието на непознатите мъже в дома им. Албанците се опитват да спечелят благоразположението на сестрите, Гулиелмо дори посочва всички свои атрибути (Non siate ritrosi), но без особена полза (Come scoglio). Ферандо, оставан насаме и усещащ победата възхвалява своята любов (Un’aura amorosa)

Сцена 3: Градина

Сестрите все още тъгуват. Деспина е помолила Алфонсо да и даде възможност да се включи в плана по прелъстяването. Внезапно Албанците се явяват и заплашват да се отровят, ако сестрите не им позволят да ги ухажват. Докато Алфонсо се опитва да ги вразуми, те изпиват отровата и припадат. Скоро след това пристига доктор (това е преоблечената Деспина), който с помощта на голям магнит успява да съживи Албанците. Съживените мъже, халюцинирайки искат целувки от богините стоящи пред тях. Сестрите отказват, въпреки че Алфонсо и доктора ги съветват да се съгласят.

Второ действие

Сцена 1: Спалнята на сестрите

Деспина настоятелно призовава сестрите да не отказват ужахването на албанците (Una donna a quindici anni). След като тя излиза от стаята Дорабела признава на Фиордилиджи, че се изкушава да се поддаде и двете решават, че лек флирт няма да навреди и ще им помогне по-бързо да мине времето докато техните любими се върнат (Prenderò quel brunettino).

Сцена 2: Градината

Дорабела и дегизирания Гулиелмо се разхождат, както и другите двама. Ситуацията е неловка и Ферандо се отдалечава с Флордилиджи. Останал насаме с Дорабела Гулиелмо се опитва да я ужахва, на което тя не се съпротивлява твърде. Скоро тя му дава медалион (със снимката на Ферандо в него) в замяна на друг медальон във формата на сърце (Il core vi dono). Ферандо има по-малък успех с Фиордилиджи (Ah, lo veggio, Per pietà, ben mio), затова е ядосан, когато по-късно открива, че медальона с неговия образ толкова лесно е бил даден на новия любовник. Гулиелмо в началото съчувства на Ферандо (Donne mie, la fate a tanti), но после започва да злорадства, защото неговата годеница му е вярна.

Сцена 3: Стаята на сестрите

Дорабела признава своята авантюра на Фиордилиджи (È amore un ladroncello). Фиордилиджи, разстроена от това развитие на нещата решава да отиде в армията и да намери своят годеник. Преди да тръгне обаче, пристига Ферандо и продължава опитите си да я прелъсти. Фиордилиджи най-накрая се предава и пада в прегръдките му (Fra gli amplessi). Гулиелмо е разстроен, когато Ферандо му отвръща със същото злорадство, което той е показал по-рано по отношение на него. Алфонсо, спечелилият облога, казва на мъжете да простят на годениците си. В края на краищата: Всички жени са такива 🙂

Сцена 4:

Двойна сватба на сестрите и техните албански женихи. Деспина, дегизирана като нотариус донася брачният договор, който всички подписват. Веднага след това в далечината се чува военна музика, подсказвайки завръщането на офицерите. Алфонсо потвърждава опасенията на сестрите: Ферандо и Гулиелмо се завръщат у дома. Албанците бързат да се скрият (да се преоблекат). Те се завръщат като офицери. Алфонсо показва брачния договор на офицерите и когато те го виждат се разяряват. След това си тръгват и се връщат малко по-късно, наполовина облечени като албанци и наполовина като офицери. Деспина се е разкрила, като нотариуса и сестрите разбират че са били измамени. В края всичко е простено и цялата група възхвалява възможноста да приемеш всички неща поднесени ти от живота в добро и лошо.

Арии

*Sento, o Dio, che questo piedo è restio
*Soave sia il vento
*Oh, poverini, per femmina giocar cento zecchini?
*Smanie implacabili
*In uomini, in soldati, sperare fedeltà?
*Non siate ritrosi
*Come scoglio
*Un’aura amorosa
*Una donna a quindici anni
*Prenderò quel brunettino
*Il core vi dono
*Ah, lo veggio
*Per pietà, ben mio
*Donne mie, la fate a tanti
*È amore un ladroncello – http://www.youtube.com/watch?v=9wXPnPt0OYg
*Fra gli amplessi