Розина, подопечна на доктор Бартоло – сопран
Доктор Бартоло – бас
Граф Алмавива, местен благородник, използва псевдонима Линдоро – тенор
Фигаро, Севилски бръснар – баритон
Фиорелло, слуга на графа – бас
Базилио, съучастник на Бартоло, музикален учител – бас
Марчелина, прислужница на Бартоло – сопран
Амброжио, слуга на Бартоло
Нотариус

Севиля, Испания, седемнадесети век

Първо действие

Площад пред дома на доктор Бартоло.

Група музиканти и беден студент наричат Линдоро изпълняват серенада безрезултатно, под прозореца на Розина (Ecco ridente in cielo). Линдоро, който е всъщност преоблечения граф Алмавива се надява да накара красивата Розина да го обикне такъв какъвто е, а не заради графската му титла и парите му. Той плаща на музикантите и те си търгват, оставяйки го в мрачно настроение. Приближава Фигаро (Largo al factotum della città).

Тъй като той някога е бил слуга на графа, графа го моли за помощ, да измислят начин как да се срещне с Розина. Ако Фигаро успее да го уреди той ще бъде възнаграден с пари. (All’idea di quel metallo)

Фигаро съветва графа да се предреши като войник и да се преструва на пиян, за да може да влезе в къщата. За тази своя идея той, разбира се е възнаграден богато.

Къщата на доктор Бартоло

(Una voce poco fa) Познавайки графа под името Линдоро, Розина му пише писмо. Когато излиза от стаята пристигат Бартоло и Базилио. Бартоло подозира графа и Базилио му предлага, да го отстрани разпространявайки фалшиви слухове за него (La calunnia è un venticello).

Когато двамата си отиват, пристигат Розина и Фигаро. Фигаро казва на Розина да напише няколко окуражаващи думи на Линдоро, което тя всъщност вече е направила (Dunque io son…tu non m’inganni?).

Въпреки, че са изненадани от Бартоло, Розина успява да го излъже, въпреки че той остава подозрителен (A un dottor della mia sorte).

Когато Марчелина се опитва да излезе от къщата, тя е пререщната от графа дегизиран като пиян войник. Страхувайки се от пияния мъж тя бърза към Бартоло за помощ, и той се опитва са изгони предполагаемият войник, но без успех. Графа успява да размени набързо няколко думи с Розина, откривайки и че той е Линодоро и давайки и писмо. Бартоло е подозрителен и иска да знае какво пише на листа хартия в ръцете на Розина, но тя го подлъгва, подавайки му списъка за пране. Бартоло и графа започват да спорят и когато Базилио, Фигаро и Марчелина изчезват, шума от разправията привлича вниманието на офицер от стражата и неговите хора. Бартоло вярва, че графа е бил арестуван, но Алмавива трябва само да каже името си на офицера и е освободен. Бартоло и Базилио са раздразнени от това и Розина им се подиграва (Fredda ed immobile).

Второ действие

Къщата на доктор Бартоло

Алмавива се появява отново преоблечен като учител по пеене, преструвайки се че замества Базилио, който е учетеля по пеене на Розина. Бартоло, подозрителен в началото, позволява на Алмавива да влезе, когато графа му дава писмото на Розина. Той му описва своят план да изложи Линдоро, когото Бартоло смята за един от слугите на графа, преследващ жени за господарят си. За да не оставя насаме Линдоро с Розина, Бартоло вика фигаро да го обръсне.
Внезапно се се появява Базилио, той е подкупен от Алмавива да се прави на болен. Бартоло разбира за измамата, изгонва всички и забързва към нотариуса да поръча предбрачен договор за сватбата между него и Розина. Той показва на Розина писмото, което тя е писала до Линдоро, и и казва че той е слуга на Алмавива.

Нощ. Граф Алмавива и Фигаро се катерят по стълба до балкон и влизат в стая през прозореца. Розина показва на Алмавива писмото и му казва колко е разочарована от него. Алмавива разкрива своято идентичност и двамата се сдобряват. Докато двамата влюбени си говорят, Фигаро настойчиво ги увещава да тръгват. Чуват се стъпки приближаващи до вратата на стаята. Когато бегълците се опитват да си тръгнат, установяват че стълбата я няма. Стъпките пред вратата са на Базилио и нотариуса. На Базилио е даден изборът да приеме подкуп и да е свидетел или да получи два крушума в главата. Изборът за него е лесен. Той и Фигаро са свидетели на подписването на брачния договор между графа и Розина. Бартоло влита разярен в стаята, но е твърде късно. Той е умилостивен, като му е разрешено да задържи зестрата на Розина, към която той по начало се е стремял.

Известни арии

* Ouverture
* Ecco ridente in cielo
* Largo al factotum
* All’idea di quel metallo
* Una voce poco fa
* La calunnia è un venticello
* Dunque io son
* A un dottor della mia sorte
* Contro un cor che accende amor
* Cessa di più resistere