граф Ди Луна, благородник на служба при принц Арагон – баритон
Манрико, трубадур и офицер в армията на принц Ургел – тенор
Азучена, циганка, предполагаема майка на Манрико – мецо сопран
Леонора, благородничка, влюбена в Манрико и ухажвана от граф Ди Луна – сопран
Ферандо, офицер на Луна – бас
Инес, довереничка на Леонора – сопран
Руиз, оръженосец на Манрико – тенор
Стар циганин – бас
Вестител – тенор
приятели на Леонора, монахини, лакеи на графа, войници и цигани

Действието се развива в Бискай и Арагон (Испания), през петнадесети век.

Старият граф Ди Луна, отдавна вече не между живите, имал двама сина, почти на една и съща възраст. Една нощ, докато те били още малки, заспали под грижите на бавачката си, една циганка се промъкнала в замъка и била открита надвесена над люлката на по-малкия син. Тя веднага била изгонена, но детето над което се била надвесила растяло бледо и болнаво. Всички вярвали, че циганката го е омагьосала. Тя била заловена и според тогавашните обичаи изгорена на клада. Нейната дъщеря Азучена, по това време млада циганка, със собствено дете, гледала изгарянето. Тя се заклела да отмъсти за смъртта на майка си. На следващата нощ, тя се прокраднала в замъка и откраднала детето от люлката му. Върнала се на кладата, където огънят изгорил майка й все още тлеел. Тя възнамерявала да изгори сина на графа, отмъщавайки за майка си. Обезумяла от ужас и ярост от гледката на изгарянето на майка и, тя се объркала и хвърлила в пламъците собственото си дете. За известно време отмъщението и било осуетено, тя взела детето на графа и го гледала като свое дете. На никого не открила своята тайна. Въпреки, че го обичала, като собствен син, тя все още носела мисълта, че чрез него може да отмъсти на графа и семейството му. Когато операта започва – детето е вече пораснало и познато под името Манрико трубадура. Азучена е остаряла, но все още жадува отмъщението. Старият граф е мъртъв отдавна, оставяйки всичко на своя голям син граф Ди Луна – единствен наследник на неговите владения.

***Ако проследите клиповете в реда в който са представени можете да видите цялата опера с участието на Sherrill Milnes като граф Ди Луна, Luciano Pavarotti като Манрико, Dolora Zajick като Азучена, Eva Marton като Леонора, Jeffrey Wells като Ферандо, Loretta Di Franco като Инес и хора на метрополитън опера

Първо действие

Сцена 1:

Стаята на пазачите в замъка Луна. Ферандо, капитана на стражата нарежда на пазачите да продължават да бдят докато граф Ди Луна се разхожда неспокойно под прозорците на своята избранница придворната Леонора. Сърцето му е раздирано от ревност. Той има съперник, който се ползва с благоволениетто на Леонора.
За да поддържа стражата будна Ферандо разказва на войниците историята на графа (Aria: “Di due figli vivea padre beato”).
Ужасяваща магия е била направена от стара циганка на малкия брат на графа. Тя е направила детето болнаво и слабо. За това си деяние циганката е изгорена жива като вещица. Умирайки тя е завещала на дъщеря си Азучена, да отмъсти за нея. Младата циганка отвлича болното (омагьосаното) дете. Старият граф (бащата на Ди Луна) преживял много безсънни нощи търсейки по-малкия си син. Въпреки, че дълго време не е имало новини за него, той отказвал да повярва, че детето е мъртво и когато настъпил неговият час, той изискал от големият си син да намери дъщерята на циганката. Ферандо разказва, че в нощи, като тази се говори, че духът на старата вещица безпокои хората от замъка. Суеверните пазачи се разбягват от страх.

Сцена 2:

Градина в двореца на принцесата. Леонора признава на довереницата си Инес, че е влюбена в непознат рицар, победетел в скорошен турнир. Тя знае, че любовта и е споделена, защото от тогава той и прави серенади. Затова Леонора го нарича Трубадур. Тя разказва на Инес за неговите серенади и чувствата които те събуждат в нея. Инес обаче и казва, че има лошо предчувствие и я моли да забрави трубадура. Леонора отказва. След като дамите се прибират в палата, граф Ди Луна влиза в градината. Той едва се е появил и от тъмнината се дочува гласът на трубадура пеейки серенада. Леонора излиза от палата. Обърквайки графа с трубадура тя бърза към него и му признава любовта си. За момент луната се показва иззад облаците и Леонора разбира, че се е объркала. Тя тръгва към трубадура. Графът е разярен и настоява да разбере кой е трубадура. Той се разкрива – това е Манрико, последовател на принца на Бискай, обявен извън закона в Арагон. Не успявайки да сдържат ревността си двамата мъже вадят мечовете си и започват да се бият. Леонора пада пребледняла.

Второ действие

Сцена 1:

Срутена къща в подножието на планината в Бискай. Зазорява се. В циганския лагер е запален силен огън, край който седят няколко цигани. Азучена стои край огъна, докато Манрико, по в страни държи меча си и го гледа замислено. Той не е можал да убие граф Ди Луна, нещо необяснимо за него го е възпряло. С развиделяването циганите се залавят с работата си. Те размахват чукове, топят метал, пеейки. Остарялата Азучена се е загледала невиждащо в лагерния огън. Когато циганите спират за да си починат, тя започва да пее, като на себе си за виденията, които измъчват спомените й, виждайки пламъците. Циганите се приближават около нея слушайки песента и. Когато песента й свършва, циганите се разприскват и ехото от тяхната песен стихва. Азучена все още трепери от ужас при спомена за преживяното и въпреки това си спомня завета на майка си – да я отмъсти. Като в транс, без да разбира какво казва тя продължава своят разказ, описвайки опита си да отмъсти и безумието когато е разбрала че е изгорила собственото си дете, вместо това на своя враг. Историята оставя Манрико замислен. Чий син е той? Азучена уклончиво избягва въпроса, твърдейки, че той е неин син. Тя променя темата, напомняйки му как го е гледала, след като той е бил почти смъртно ранен в битката между силите на Бискай и Арагон при Петия. Враговете са били предвождани от граф Ди Луна, който Манрико почти не е убил в дуела. Циганката го пита защо е пощадил живота на графа, а Манрико отговаря че е чул глас от небето да не го убива. Азучена казва на сина си никога повече да не се смилява над графа и при следваща възможност да го убие без колебание. Влиза Руиз носещ съобщение от принца на Бискай, нареждащо на Манрико да поеме командването на защитата на замъка Кастелор и информиращо го, че Леонора е заблуждавана, че той е мъртъв и затова е решила да постъпи в манастир. Манрико бързо тръгва към Леонора, въпреки протестите на Азучена.

Сцена 2:

Манастир край Кастелор. Граф Ди Луна е тук с намерение да отвлече Леонора, преди тя да се е посветила на Бога. Той ще я отведе насила ако се наложи, затова е дошъл с отряд войници. Докато стои и чака, графът си мисли за щастието което го очаква (“Il balen del suo sorriso”). Монахините чуват песента му в манастира. Излизат водейки Леонора към параклиса където ще извършат церемонията по посвещаването и. Тя спира за момент за да се сбогува с Инес. Графът и спътниците му бързат да я отведат и монахините са изблъскани назад. В този момент се появява Манрико със своите войници и осуетява плана на графа и спасява любимата си Леонора.

Трето действие

Сцена 1:

Военен лагер. Граф Ди Луна е обсадил Кастелор, където Манрико е завел Леонора. Войниците на графа ще атакуват. Те пеят песни за победа и слава. Азучена се е опитала да мине покрай войниците в опит да стигне до замъка и да види сина си. Тя е заловена и доведена при графа с подозрение че шпионира. Разпита изважда наяве историята на нейното минало и връзката и с мрачния епизод от детството на графа. Ферандо се кълне че тя е убийцата на отдавна изгубения брат на Ди Луна. Азучена в своето отчаяние извиква името на Манрико, и това е достатъчно за графа. Той предвкусва своето двойно отмъщение. Ще убие съперника си и коварната му майка – убийцата на брат му. Азучена е завързана и отведена.

Сцена 2:

В крепоста Кастелор Манрико и Леонора очакват часа на своята сватба. Тяхното щастие е помрачено, от възможността граф Ди Луна да атакува замъка. Манрико се опитва да успокои Леонора ( “Ah! si, ben mio” ). Тържествена музика известява, започването на церемонията. Манрико завежда своята невеста до олтара. В този момент влиза Руиз съобщавайки, че Азучена е заловена от враговете. Те вече са събрали дърва за изгарянето и на клада. Всяко забавяне ще бъде фатално. Манрико оставя Леонора, събира войниците си и дава отдушник на своя гняв тръгвайки да спасява майка си (“Di quella pira” ).

Четвърто действие

Сцена 1:

В тъмница в замъка Алиафериа с прозорец с решетки са затворени Азучена и Манрико. Победен от граф Ди Луна и неговите войски Манрико е взет в плен. Отвън в тъмната нощ отчаяната Леонора се надява да спаси любимия си. Тя носи пръстен с отрова, за да може ако е необходимо да отнеме живота си. Нейните мисли са при Манрико и тя пее за любовта си към него, надявайки се че песента й ще стигне до него в тъмницата (“D’amor sull’ali rosee”). В кулата тържествени гласове пеят молитва за умиращите, молейки небето да се смили над дужите им. Камбана известява предстоящата гибел на Манрико.

Църковното опело и камбанния звън идващ от тъмнината на нощта изпълват Леонора със страх. В затвора си трубадура пее своята обикновена песен, завъшваща със сбогуване с Леонора. Докато гласът му затихва и камбаната звъни Леонора казва, че никога не ще може да го забрави, че ще спаси живота му с цената на своя собствен. Пристига графа. Леонора го моли за милост за Манрико, но той отказва, радвайки се на триумфа си. Като последно средство тя предлага на графа да се ожени за нея, ако той освободи Манрико. Ди Луна е толкова влюбен в Леонора, че се съгласява. Докато дава заповеди на един от пазачите да освободят Манрико, Леонора изпива отровата от пръстена си. Наградата за графа ще бъде студена и безжизнена булка.

Сцена 2:

Мрачна тъмница. Манрико и Азучена очакват екзекуцията си. Циганката си представя ужаса на пламъците, горящи около нея, точно както ги е видяла да горят около майка си. Тя пада поразена от страх докато Манрико се опитва да я успокои и да я накара да поспи. Мислейки за щастливите отминали дни Азучена се опитва да си почине (“Madre? … non dormi?”). Тя заспива мислейки за своят дом. Леонора влиза с новината че Манрико е свободен. Неговата радост бързо се превръща в отчаяние, научавайки за цената на свободата си. Обхваща го внезапна ярост и обвинява Леонора в това че е предала любовта им. В този момент погълнатата отрова започва да действа и Леонора пада на пода в краката на Манрико. Той разбира жертвата и разкаяно моли за прошка. Внезапно графът се появява на вратата и спира виждайки умиращата Леонора. Тя признава на Манрико, че предпочита да умре с него, отколкото да живее като жена на друг и пада мъртва на земята. Виждайки че Леонора го е измамила, Ди Луна нарежда екзекуцията на Манрико да се извърши веднага и завлича Азучена до прозореца на килията да гледа смъртта на сина си. Старата циганка е разтърсвана от силно вълнение. Графът доволно констатира че всичко е свършило, когато екзекутора приключва работата си и Манрико е мъртъв. Тогава Азучена изкрещява на графа, че Манрико е бил негов брат и че майка и е най-накрая отмъстена. Това са последните и думи и тя пада бездиханна. Графът е изпълнен с ужас.

Известни арии

* Di due figli vivea
* Tacea la notte
* Deserto sulla terra
* Di tale amor che dirsi
* Condotta ell’era in ceppi
* Stride la vampa!
* Il balen del suo sorriso
* Per me ora fatale
* Di quella pira
* Ah, sì ben mio
* D’amor sull’ali rosee
* Tu vedrai che amore in terra