Пучини – Манон Леско

Манон Леско – сопран
Ренато де Грийо, студент, любовник на Манон – тенор
Леско, брат на Манон, сержант – баритон
Жерон де Ревоар, главен ковчежник на Амиен – бас
Едмондо, студент – тенор
Ханджия – бас
Учител по танци – тенор
Музикантка – мецо сопран
Палещ лампи – тенор
Морски офицер – бас
Сержант – бас
Момичета, граждани, студенти, музиканти, куртизанки, стрелци, морски офицери, моряци

Първо действие

Амиен. Голям площад близо до Парижката врата. В дясно се намира улица, а в ляво е хана на верандата на който са разположени маси за посетителите. Външна стълба води до горният етаж на хана. Разнородна тълпа състояща се от студенти, граждани, жени и войници се разхождат по площада. Някой играят хазарт. Едмондо се появява заедно с група студенти, следван от Де Грийо. Студентите припяват като хор на песента на Едмондо “Ave, sera gentile”. Де Грийо е в меланхолично настроение и студентите се закачат с него. Момичетата, които студентите чакат пристигат. Те дразнят Де Грийо и Едмондо ги моли да го оставят на мира. Чува се рог на пощенска кола и дилижанса пристига. От него излизат Леско, Жерон и Манон. Де Грийо е очарован от красотата на Манон и когато Леско влиза в хана, и тя остава сама той я приближава и си уговаря среща с нея за по-късно.

Леско води сестра си Манон да постъпи в манастир. Жерон който също като Де Грийо е очарован от момичето, казва на Леско, че красивата му малка сестра изглежда нещастна и че само ще бъде похабена красотата й в манастира. Той кани Леско на вечеря и Леско приема поканата му. Леско е привлечен от комарджиите и се включво в залаганията. Жерон, виждайки, че Леско е погълнат от играта възнамерява да избяга с Манон. Той казва на ханджията, че ще са му необходими коне и карета до час, че това е тайна и ханджията трябва да си мълчи ако види мъжът и девойката да заминават. Едмондо обаче става неволен свидетел на този разговор и предлага на Де Грийо, който също харесва Манон, да избяга той с нея и да заеме мястото на Жерон в каретата. Манон спазва уговорката си с Де Грийо и двамата изчезват. Жерон пристига. Едмонд му казва, че Манон е заминала с Де Грийо. Учуден от дадената му информация Жерон прекъсва играта на Леско и го кара да проследят бегълците. Леско обаче държи първо да получи вечерята, на която е поканен и едва след това е склонен да търси Манон.

Второ действие

Париж. Красиво обзаведена стая в къщата на Жерон, в която Манон живее като негова любовница. Тя е напуснала Де Грийо, когато парите му са свършили. Манон седи на тоалетната си масичка, докато фризьорка и двамата и асистенти и правят косата. Тя е инструктирала фризьорката да бъде внимателна с косата и. Леско влиза и поздравява сестра си за това, че е направила правилен избор ставайки любовница на Жерон. Манон продължава да дава инструкции на фризьорката и когато прическата и е завършена, става за да може брат и да се възхити на красотата й. Въпреки похвалите на брат си тя е тъжна за това че е напуснала Де Грийо. Той винаги е в мислите и. Жерон е стар, зъл и отегчителен. В стаята влизат певци изпратени от Жерон, да развеселят Манон, те пеят песен възхваляваща красотата й. Тя дава на брат си пари да плати на певците, но Леско прибира цялото портмоне, казвайки й че ще ги обиди давайки им пари. Той се сбогува с музикантите, те му се покланят и излизат. Пристига Жерон, водейки учител по танци, музиканти и някой стари приятели. Манон е отегчена от тях. Под инструкциите на Жерон, Манон танцува менует с учителя по танци.

Жерон казва, че е време за разходка и моли Манон да се присъедини по-късно към групата. Той излиза целувайки и ръка и всички тръгват с него. Манон остава сама и си намира занимание оправяйки тоалета си за разходката докато чака Жерон. Внезапно се появява Де Грийо и двамата признават колко много се обичат. Те тъкмо са се прегърнали когато пристига Жерон. Той се подиграва на Манон и и напомня, че тя е негова и той е направил за нея много неща. Тя му отговаря поставяйки огледало в ръката му и карайки го да погледне там и да види защо тя не може да го обича. Жерон контролира гнева си и излиза усмихвайки се саркастично и обещавайки на двамата, че ще се видят отново съвсем скоро. Манон и Де Грийо са щастливи, че са оставени сами. Те възнамеряват да избягат. Манон обаче не иска да се откаже от бижутата си и красивите си рокли. Това не се харесва на Де Грийо, той е засегнат, че тя се интересува повече от вещите отколкото от любовта му.

Манон е разчувствана от неговото отчаяние и моли за прошка за реакцията си. Тя се кълне, че ще му бъде вярна. В този момент пристига Леско и им казва веднага да се махат. Подлият стар мошеник, както той нарича Жерон, е извикал стражата, която е на път насам. Манон бързо събира своите бижута и заедно с Де Грийо тръгват към вратата. За тяхно разочарование тя е заключена. Леско избутва Манон и Де Грийо в нишата и се скрива при тях. Чува се вик и Манон излиза от нишата следвана от Де Грийо и брат си. От дръпнатите завеси на нишата влизат войници. През вратата също влизат войници, които бързат да арестуват Манон. В опит да избяга Манон оставя бижутата да паднат на земята. Тя е извлечена навън от войниците, които не позволяват на Де Грийо да ги последва. Де Грийо казва, че ще следва Манон до края на света.

Трето действие

Ла Хавр. Площад близо до пристанището. От ляво е затвора с прозорец с метални решетки. От стратата на площада се намира голяма затворена порта на която пазят стражари на пост. В далечния край на пристанището се вижда военен кораб. Манон е в затвора и Де Грийо и Леско са дошли в Ла Хавр да бъдат близо до нея. Де Грийо е обезумял от мъка. Леско му казва, че е подкупил пазача, който ще заеме мястото на стражата при смяната и. С идването на зората Леско приближава постройката на пазачите и по знак на своя човек приближава до прозореца с решетките и почуква по него внимателно. На прозореца се появява Манон, която се радва много виждайки Де Грийо. Тя му казва, че ще бъде отведена в Америка. Двамата правят опит да я спасят, но са спрени от изстрели, които ги принуждават да си отидат.

Появява се пазач водещ група жени, които ще бъдат заточени в Америка. Манон е една от тях. Когато жените минават покрай Леско и Де Грийо, Леско посочва сестра си на един от гражданите, който е дошъл да гледа качването на кораба на затворничките и му е казал, че знае нейната история. Тя е била отвлечена от своя млад любовник. Де Грийо се опитва да върви до Манон, но сержанта от стражата го блъска настрани. Де Грийо го заплашва и прегръща Манон. Подтиквани от Леско, гражданите вземат страната на Де Грийо. Капитана на кораба, който ще отведе жените се появява и научавайки каква е причината за суматохата се смилява над Де Грийо и му разрешава да се качи на борда с останалите пътуващи за Америка. Де Грийо е щастлив. Леско изненадан от обрата на събитията стиска ръката на Де Грийо и си тръгва.

Четвърто действие


Kiri te Kanawa & Placido Domingo – Covent Garden 1983

Америка. Голама пуста равнина близо до Ню Орлеанс. Небето е мрачно, нощта се спуска. Манон и Де Грийо, изтощени и окъсани вървят. Тя е изтощена и се обляга на Де Грийо. Двамата не знаят къде да намерят нито храна, нито подслон, дори и вода за пиене. Манон се крепи с последни сили, а Де Грийо е извън себе си от отчаяние. Той намира място за нея за почивка и тръгва да търси вода. Манон мислейки, че е изоставена, чувства че за нея няма надежда. Само смъртта може да я спаси от нейното бреме. Де Грийо се връща и става свидетел на последните минути от живота й. Тя умира, уверявайки го в любовта си. Де Грийо пада в безсъзнание до нея.

Известни арии

* “Tra voi, belle, brune e bionde” – Des Grieux in Act I
* Donna non vidi mai
* “Sei splendida e lucente” – Lescaut in Act II
* “L’ora, o Tirsi, è vaga e bella” – Manon Lescaut in Act II
* Ah Manon, mi tradisce
* In quelle trine morbide
* Intermezzo sinfonico
* No! No! pazzo son!
* Sola, perduta, abbandonata

Caballe & Domingo