Действащи лица

Флория Тоска, известна певица – сопран
Марио Каварадоси, художник – тенор
барон Скарпия, шеф на полицията – баритон
Чезаре Анджелоти, бивш представител на Романската република – бас
Свещеник – бас
Сполета, полицейски агент – тенор
Шароне, жандарм – бас
Тъмничар – бас
Овчарче – алт
Войници, полицаи, благородници и др.

Действието се развива в Рим 1800 година

Първо действие

Анджелоти, избягал политически затворник търси убежище в църквата Сант Анреа дела Вале където неговото семейство има параклис. Там неговата сестра, маркиза Атаванти, докато се моли за неговото освобождаване, без да разбере е използвана за модел от художника Марио Каварадоси, за неговата картина на Магдалина. Само момент преди свещенника да влезе (последван веднага след това от Каварадоси), Анджелоти се скрива в фамилния параклис. Свещенникът помага на художника с измиването на четките. Каварадоси спира работата си за момент, поглежда към медалион който носи в джоба си – на този медалион е изобразена миниатюра на Тоска и той я сравнява с модела, който използва за нарисуването на Магдалина.

Свещенникът контрира Каварадоси с фразата Scherza con i fanti e lascia stare i santi – която се превръща в пословична: “Забавлявай се със слугите, но уважавай светците” – след което го оставя сам да рисува. Анджелоти мислейки, че черквата е празна излиза от параклиса. Виждайки Каварадоси той се радва – Каварадоси е негов приятел и политически съюзник. Анджелоти му разказва за своето бягство от замъка Сант Анджело (папски римски затвор), когато в далечината се чува приближаването на Тоска. Каварадоси дава на Анджелоти храната която свещенникът е приготвил за него и му помага да се върне по-бързо в параклиса, като му обяснява, че Тоска е много ревнива.

Флория Тоска е известна оперна певица, тя е дошла за да покани любовника си Марио Каварадоси да се срещнат след нейното представление, по късно същата вечер. Тя е чула гласове и нейната ревност и подозрения започват да я тормозят. Тя ревниво си представя интрига с жена, като фантазиите и страховете и допълнително се подсилват от портрета на Мария Магдалина, за който очевидно не тя е модел. Нейните очи са кафяви, а тези на портрета са сини. Тя разпознава в жената на портрета маркиза Атаванти, но Марио успокоява нейните подозрения. След като ревността и стихва, Тоска си тръгва, но не и преди да поиска от Марио очите на Магдалина да станат тъмни, като нейните.

Анджелоти се появява отново, неговото бягство е планирано. Той ще облече женски дрехи (които сестра му е оставила скрити в олтара) и ще се скрие във вилата на Каварадоси. Дори ако е необходимо ще се спусне в кладенеца. Каварадоси се заклева, че дори и да му струва живота, той ще спаси Анджелоти от злодея Скарпия (La vita mi costasse, vi salverу – “Дори и да ми струва живота, ще ви спася”). От замъка Сант Анджело се чува топовен изстрел възвестяващ, че е избягал затворник, което кара Анджелоти и Каварадоси да се отправят към скривалището.

Свещенникът се завръща обграден от смееща се тълпа от хора на момчетата и последователите си. Те погрешно са убедени че Наполеон е победил отново и са дошли да пеят благодарствени химни, когато Скарпия, шефа на полицията пристига със Сполета и няколко от своите подчинени да търсят избягалия затворник. В параклиса на Атаванти Сполета намира ветрилото на маркизата и празната кошница от храна на художника. Скарпия веднага си прави заключението, че Каварадоси е свързан с бягството на Анджелоти. Тоска се завръща, все още с подозрения без да знае че иззад една от колоните я гледа Скарпия, който си има едно на ум по отношение на нея. Междувременно църквата се изпълва с народ и кардинала се приготвя да изпълни службата. Скарпия нарочно разпалва ревността на Тоска показвайки и ветрилото на Атаванти и тя изпада в ярост. Той нарежда на агентите си да я следят.

Скарпия открито заявява любовта си към певицата и коленичи за молитва.

Второ действие

Във френското посолство, където Скарпия живее, вечеряйки той дочува празненства. Изпраща един от слугите си да покани Тоска да се присъедини към него, щом приключи с рецитала си. Цинично той си прави сметката, че Тоска ще дойде от любов към своя Марио. В това време пристига неговият агент Сполета, който води арестувания Каварадоси. Скарпия разпитва художника, но Каварадоси не му разкрива нищо. Пристига Тоска и Каварадоси и прошепва да не казва нищо за Анджелоти, за когото той и е признал по-рано за да успокои ревността и. Скарпия изпраща художника да бъде измъчван и разпитван и се обръща към Тоска за да разговарят “като приятели”. Той и описва в детайли, как любовникът и е измъчван. Тя няма нужда от тези описания, защото сама чува виковете му, но е безсилна да му помогне. Накрая в страх за живота на Марио, тя разкрива къде е скривалището на Анджелоти. Художникът е довлечен в стаята, където Скарпия най-демонстративно показва, че знае къде е Анджелоти. В своята болка и унижение Каварадоси осъжда Тоска за нейното предателство.

Шароне се явява да съобщи, че по-рано съобщената новина, че Бонапарт е разбил роялистките сили в битката при Маренго не е вярна. Каварадоси екзалтиран от новината е завлечен в затвора. Тоска се опитва да го последва, но е спряна от Скарпия. Тя се обръща към него с въпроса каква е цената на свободата на Марио. Скарпия решава да се възползва и разкрива страстта си към нея, лъстивите си желания към нейното тяло, нейната добродетел и нея като цяло. Казва, че това е цената на свободата на художника. Тоска се опитва да избяга, но е задържана от Скарпия, който се опитва да я изнасили. По време на борбата се чуват барабани. Скарпия казва, че това са барабаните съпровождащи Марио до ешафода. Тоска се пречупва и пита Господа каква е причината за цялятя тази жестокост. Сполета влиза да съобщи, че Анджелоти се е самоубил веднага след като агентите на Скарпия са разкрили скривалището му.

Чувствайки, че няма друга алтернатива Тоска се съгласява с условията на Скарпия, при условие че Сполета организира фалшива екзекуция на Каварадоси и Скарпия и даде ескорт за нея и художника да напуснат страната. Докато чака Скарпия да напише необходимите документи тя вижда нож на масата и решава да го убие, вместо да му позволи да я изнасили. Когато той се опитва да я прегърне Тоска го пробожда. (Questo и il bacio di Tosca) След като религиозно поставя свещ до тялото на убития, та напуска двореца. В далечината се чува звукът на барабаните.

Трето действие

Църковни камбани възвестяват започването на новия ден, докато овчарче пее своята песен. Каварадоси в затвора очаква своята екзекуция. Той дава на пазача своето последно притежание – пръстен – като в замяна го моли да му позволи да напише писмо на Тоска.

Завършвайки писмото той избухва в сълзи. В този момент влиза Тоска спровождана от Сполета и един сержант, носейки спасителния документ и разказва на Марио как е убила Скарпия, за да спаси себе си и него. След това тя обяснява фалшивата екзекуция, която смята че ще е орагнизирана за него и триумфиращо и с много емоция, започва да мечтае за техния бъдещ живот.

Войниците стрелят. Марио пада. Тоска е доволна от неговото брилянтно изпълнение – много добре се преструва на мъртъв. Когато екзекуторите си тръгват тя тича към Марио и му казва да става. Когато той не и отговаря Тоска осъзнава истината, Скарпия никога не е имал намерение да спаси Каварадоси. Дал е на Сполета заповед да го екзекутират. Каварадоси лежи мъртъв пред нея. Осъзнавайки това Тоска чува гласовът на Сполета, който е открил смъртта на Скарпия и се приближава заедно с войници, обвинявайки я в убийство. Приближава се за да я арестува, но тя скача от крепостта на замъка и се самоубива.

Известни арии

* Recondita armonia
* Non la sospiri la nostra casetta
* Va, Tosca!
* Gia mi dicon venal
* Vissi d’arte
* Vittoria, vittoria
* Ha piu forte sapore
* Io de’ sospiri
* E lucevan le stelle