По спиралата на синтеза

Мини-фестивал ” Античност и Ренесанс” бе проведен в Русе от 21 до 23 юни. На 21-ви , събота, от 19 ч. в зала ”Филхармония-фоайе” бе открит фестивалът, чиито съорганизатор бе Община Русе. Това стана с участието на Фестивален ансамбъл FAMA – Пловдив, който представи говорещи хорове от древногръцки трагедии, антични музикални образци от III в. пр. н.е. Педагог по слово е Зоя Капон. Теоретично въведение направи Йосиф Герджиков, който е и музикалния ръководител. В неделя от 17 часа в Доходно здание – фоайе прозвучаха Шекспирови песни, сонети, танци Публиката видя костюми от елизабетинската епоха. Костюмите са дело на Ина Церовска, В понеделник от 19 часа в зала “Опера-фоайе” се състоя камерен концерт на Росица Панайотова – сопран и Пламен Бейков – бас. В програмата бяха включени английски, френски, испански Ренесанс, Хенри Пърсел, италиански стари майстори. /RuseInfo/”
Истината е, че случайно разбрах за това твърде интересно и необичайно събитие. Бих си позволила да го нарека „събитие”, защото не се случва всеки ден човек да попадне на такова претенциозно заглавие. И то с прекалено професионален привкус.
Винаги съм мислила, че сред хилядите въпроси, с които изкуството подлага на изпитание човешката интелигентност, се откроява въпросът за синтеза.Всъщност „синтез” е единно цяло от еманципирани художествени същности. Представения тридневен мини фестивал се опита да направи един синтез между музика и слово и между Античност и Барок.

Веднага в мисълта ми се завърта това, че през всичките векове, човек винаги се е стремил към космическа хармония. А изкуството, поднесено по този синкретичен начин е пряк изразител на този стремеж.

Та защо Античност и Барок в синтез?

Античност
Музиката и словото в древния епос са органично свързани не само по отношение на възприемането им. Те са синкретични. Поезия, музика и танц остават дълбоко свързани. Екстазът, който винаги се търси в Античността е „най-благородното”, според Платон, „състояние”. То борави еднакво свободно с божественото внушение във всяка една от формите на музическия синкретизъм – т.е. със слово, музика, танц.
Характерни особености на подобни Барокови концерти
Ще спомена само особеностите на английския ренесансов театър, защото той бе включени в предложения концерт – спектакъл.
Няколко са основните източници, от които черпи английският ренесансов театър. Решителен фактор се оказват т. нар. „мистерии”, които са част от религиозни чествания в Англия и други части на Европа през Средните векове. „Мистериите” са комплексни преразкази на легенди, основаващи се на библейски теми, първоначално изпълнявани в църквите, но по-късно превърнали се в част от честванията по време на религиозни празници. Друг източник са “моралните пиеси”, които се развиват също от мистериите, както и “Университетския театър”, който се опитва да пресъздаде гръцката трагедия. Това е неразривно свързано с античността, и с желанието да се повтори естетиката й. Опитвайки се най-кратко да спомена какво е античност и барок неусетно стигам до дълбоката логика, която са имали творците, създали мини-фестивала :”Античност и Ренесанс”

Какво се случи в Русе?

За първи път бе направен опит да се представи изкуството от Пиндар – 5 в. пр.н.е. до Хенри Пърсел – 17в. Формата е „концерт – есе” Всъщност това е синтез между изкуствата и както отбеляза самият вдъхновител на целя този празник на духа и естетиката – Йосиф Герджиков „Синкретизмът е средство, а не цел”. Връзките между всичко представено бе на базата на естетическата основа на огледалната рефлексия.. Тридневните концерти – спектакли бяха с желание да утвърдят позабравената естетика на Античността и Ренесанса. Формата не следваше нито оперната, нито театралната драматургия, а бе логиката на мисловно – естетическата последователност. Идеята е произтекла от съвместната работа между Г-жа Зоя Капон – актриса и педагог по слово в Пловдивския университет: „Паисий Хилендарски” и г-жа Ина Церовска – театрален костюм. Дали случайно, или дълго мислено, но лично аз направих поетична връзка с Венецианския карнавал. А времето по което се случи това културно събитие е Еньов ден. Винаги съм била почитател на обмислените и интелигентни прояви. Затова са и моите искрени съжаления по отношение на недостатъчната разгласеност. Искрено съжалявам например, че по-голямата част от русенската публика не успя да присъства на първият концерт на 21.06. На него бяха представени от ансамбъл FAMA /Лат. „Мълва и слава”/ Древно египетска музика и поезия; Древно-тракийски мотиви по Алекаснадър Фол; Древно гръцки говорящи хорове от трагедиите ; „Медея” и „Антигона” , както и антична музика на гръцки образци от 7 -1 в пр.н.е. – възстановки на Андрей Андреев. Рефлексии – монодичен драматичен речитатив от Монтеверди от оп. „Орфей”. и накрая монодична интонирана декламация от Бенджамин Бритън.

Втората вечер от тридневния фестивал – 22.06 бе посветена на Шекспировата епоха. Изпълнителите бяха, освен студенти и музикантите Пламен Бейков – бас, Олга Михайлова –мецосопран и Йосиф Герджиков – тенор; Д. Маринкев – флейта – солист на Софийската филхармония, завършил ренесансова и барокова импровизация в Холандия; Явор Генов – лютня. Той е докторант по грегорианика към БАН. и Божена Петрова – пиано
Първо бяха представени три песни към пиесите на Шекспир : „Напразни усилия на любовта”, „Както ви се харесва” и песен на върбата от „Отело”.

Второ – Сонетите на Шекспир в диалогична форма. Подготвени от г-жа Капон. Това бе направено в антифонна форма. Наложи се усещането за препратка към сонетите и на Микеланджело. Малко хора знаят, че Микеланджело Буонароти е писал и сонети. Вероятната логика е заради приемствеността между творбите на Шекспир и италианската сонетна традиция. По-точно казано с пряката им обвързаност с идейно-естетическите достижения на Микеланджело. Подобна позиция няма как да не доведе до мисълта за неизбежната облъхнатост на Шекспировите сонети от светоусета на античността (макар и опосредствено). Пръв и най-мощен проводник е именно италианският ренесанс, предхождащ английския поради географската си облагодетелстваност.

Сонетите на Шекспир (по-специално адресираните до “Приятеля”) са специфична художествена симулация на античния модел. Ето от къде вероятно идва и идеята. Всъщност античната форма като цяло, е жизнена и днес. Гръцкият хор е основен герой в античната трагедия. Такава бе и предложената поетична рефлексия. Всичко бе направено така, че в музикалната драматургия да бъде включена и публиката като трето действащо ли. Това е и един от начините –рецепти да се събуди интереса на младите хора..

Третото – Бяха представени и песни от времето на Хенри 8-ми и на Елизабет Велика.. Композитор – Томас Капиан и Джон Дауланд.
НА 23.06 бе предвиден концерта на Пламен Бейков – бас и Росица Панайотова – сопран. Програмата включваше английски, френски, испански Ренесанс, Хенри Пърсел, италиански стари майстори.
За съжаление, поради необмисленото струпване на интересни културни събития, аз не можах да присъствам на този , според мени изключително интересен концерт.

23.06.2008г
Гр. Русе д-р Аделаида Якимова-Фурнаджиева