автор Проф. Милена Моллова

Много ми хареса и ме заинтригува. Още с наименованието, което прочетох в поканата. И си тръгнах със същите чувства след представлението – възхита и удовлетворение.

Както каза Веселин Байчев в „уводното си слово“, напоследък стана модерно да се показват опери на открито. „Монополистът“ беше проф. Пламен Карталов – на Царевец, на площада, в Парка на Военната академия… И сега изведнъж нещо ново – на Артсцената на Vivacom в градината пред НДК – Киноклуб на открито. Тръгвайки натам, не ми беше ясно как ще се случи – въпреки обясненията от афиша: камерен вариант, клавирно трио, аранжимент, редакция, имена на певци, които не съм чувала…? И ощe – що е то отново „Tempi concertati“ (преди години Байчев беше направил камерен ансамбъл с това име, който се подвизаваше няколко години и после изчезна.)

„Отвличане от сарая“ на Моцарт не е чест гост на българските оперни сцени. Българската публика не обича оперите на Моцарт толкова, колкото тези на Верди и Пучини. Специално в тази опера всичките партии са трудни и проблемни за много певци. Що за смелост и амбиция?!

Ръководният екип ми беше познат, – Байчев и Симеонов са заедно още от “Опера за три гроша” в НБУ; другото име – Яна Дворецка, познавах като моден дизайнер, – изненадващо я срещам като сценограф в операта? – Успех! Това й било трети опит. Красив, лаконичен, изразителен и функционален рисунък на сменящите се като на кино декори-пана. Много ми харесаха натуралните, истински бояджийски стълби, простотата и красотата на изразните средства, “ясно говорещите” костюми. Какво повече?!

Необичайната за традиционния оперен театър концепция на Симеонов и Байчев (те бяха както винаги единни в намеренията си), прегърната с удоволствие от артистите – певци, създаде един непрестанно обновяващ се в разстояние на час и половина спектакъл. Сцената интригуваше във всеки един момент, предизвикваше непрекъснато спонтанната реакция на публиката, претъпкала с правостоящи малкото пространство. И тя непрекъснато даряваше артистите с искрен смях и аплодисменти.

Така и не се разбра къде и какво е съкратено от текста и музиката, – толкова внимателно и логично бяха направени съкращенията. А аранжиментът за клавирно трио на Байчев? – нима самият Моцарт не е преработвал творбите си – както ариите и ансамблите в оперите, така и инструментални произведения от един за друг състав? Съпроводът заместваше пълноценно Моцартовия оркестър.

Когато целта е поставена – да може спектакълът да се играе на всякакви места и пространства, и пред всякаква публика, – всички средства би трябвало да са позволени. Това е и мотото на постановчиците: “Ние правим площаден театър за всички, вижте как!”

И така: динамика, действен анализ, изобретателно поведение на актьорите, често попадащи в много трудни за пеене условия; контрасти. Задавах си въпроса това опера в традиционния смисъл ли е, скеч ли е, гротеска ли, що ли? – Вероятният отговор: всичко заедно, превърнало се не в конгломерат, а в сплав – от младостта, ентусиазма и “моженето” на актьорите: Даниела (Констанца) – чудесен, пъргав плътен глас с колоратури и много здраво чувство за ритъм; Евелина – артистично поднасяща цялата си роля – и с глас, и с поведение, и с говор, и с необходимата доза хумор към героинята си; Димитър – очарователен артист и лежерен тенор (може би малко повече увереност в пеенето). Светослав, познат като “сериозен” тенор (Радамес, Каварадоси, Алфред), изведнъж попаднал в едно съвършено различно амплоа – комичният Педрило, обра овациите на публиката. Кирил Хавезов, баритон, завършил НМА, беше поставен в трудната ситуация да говори вместо да пее и се справи много добре с непривичната за него роля. Но, струва ми се, че звездата на вечерта беше Осмин на Калоян Христов (завършил програма на ЦПО на НБУ), – един централен бас, с богат тембър във всички регистри и невероятно артистично присъствие. Познавам го като Зарастро, Кончак, Великият инквизитор, Дон Алфонсо, но тук той надмина себе си. Браво, Калояне!

Клавирното трио, въпреки трудните условия (липса на чуваемост, на осветление, на подходяща акустична среда) беше равностоен партньор на сцената и следеше перфектно певците. Може би само цигуларката трябваше да бъде по-съсредоточена в хода на действието и собствените си задачи.

Поздравявам Веселин Байчев за идеята, за “трудолюбието” (или ината!), за резултата. пожелавам му многобройна публика и аплодисменти, – не само в България!

Но бих му пожелала също и да бъде лош пророк в предвижданията си, които сподели с публиката преди началото на спектакъла. Питам се – след “реформата Рашидов – Тодоров – Панкин” това ли ще е бъдещето на българския оперен театър? Като вървим по обратния път, въобразяваме ли си или забравяме, че живеем в 21 век и то в Европа?

автор Проф. Милена Моллова

През месец октомври на наша сцена ще може да видите оперите Тоска, Аида, Травиата, балета Шехерезада и образователни програми за юноши.

Образователните програми за юноши се провеждат от 11 часа в фоайето на операта. На 7 октомври – “Светът на Бетовен”, на 14 октомври – “Оперният свят на Моцарт”, 21 октомври – “В света на оперетата”.

Часто от състава на държавна опера Русе – оркестър, хор, солисти с диригент Найден Тодоров ще се представи с оперите Тоска и Аида в Испания (Мадрид, Гранада, Алмерия) от 15 до 29 октомври.
Много успехи! На добър час!

ваша Маргарита 🙂

Едно страхотно интервю с Владислава Гарвалова можете да прочетете тук: http://www.inforuse.com/publikacii/35-intervuta/429-intervu-s-vladislava-garvalova.

Уважаеми почитатели и приятели,
Благодарим Ви за съпричастието и подкрепата в реформата започната от Министерството на културата.
Въпросът за съкращаване филхармонията от ОФД-Русе разтревожи русенци. Това значи да се лишим от големия брой симфонични концерти и известни изпълнители. Отношението Ви показа, че ни обичате. Ние също творим за Вас. Жалко, че филхармоничният оркестър, който е на ниво Софийска филхармония и е единствен в северна България, ще бъде с намален състав.
Нека не забравяме фестивала “Мартенски музикални дни” – провеждащ се вече 60 години. Създаден от състав любители-оркестранти, с който сме известни в музикалния свят. Гордеем се с многото интересни оперни заглавия на наша сцена, с участието ни 3 пъти до сега и поканата за четвърто участие през 2011г. на фестивала в Солотурн – Швейцария.

Откриването на сезона ще бъде с операта Трубадур на Верди на 10 септември.

Предстои да видим на наша сцена и следните заглавия:

• Отело – Верди
• Царицата на чардаша – Калман
• Отвличане от сарая – Моцарт
• Вилхелм Тел – Росини
• Кармина Бурана – Карл Орф
• Ариадна на Наксос – Р. Щраус

Очакват ни вълнуващи преживявания!

На нашата вярна публика, пожелавам приятно слушане и гледане!

На добър час на Директора – Маестро Тодоров, солисти, оркестър, хор, балет!

Кулминацията на оперното лято във Варна е проектът “Опера в Летния театър”. На 16 и 17 юли в морската ни столица ще се състои премиерата на една от най-ранните опери на Джузепе Верде “ЕРНАНИ” – лирическа драма по едноименното произведение на Виктор Юго.

Спектаклите са от 21. 00 ч. в Летния театър в Мрската градина.

http://www.varnasummerfest.org/programs_bg.htm

В „Ернани” триумфират едни от най-блестящите български солисти, които прославят българското интерпретаторско изкуство на световната музикална сцена. Звездния състав формират най-известният български бас Орлин Анастасов – солист на Миланската скала, перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера и прекрасният баритон Венцеслав Анастасов, който след „Дон Кихот” в Софийската опера отново се среща на сцената с брат си Орлин. В тази завидна компания образът на Елвира пресъздават варненското сопрано Линка Стоянова (16 юли) и солистката на Старозагорската опера Елена Баръмова (http://elenabaramova.blogspot.com/), желан гост на българската и международна оперна сцена (17 юли).

За „Ернани” на Юго и Верди:

В своето произведение „Ернани” (1830) Виктор Юго се опира на исторически събития от 1519 г. в испанската провинция Арагона, които му позволяват да разгъне своя драматичен разказ за дълг и мъст, любов и ревност, страст и смърт, обвързали трагично красивата Елвира, нейния любим – романтичния бунтовник Ернани, благородния крал Дон Карлос и фанатика на честта Гомес да Силва. Лирическата драма, която разчупва канона на класицизма и въвежда принципите на романтизма, оказва огромно влияние върху съвременниците.

„Ернани” носи слава не само на Виктор Юго, но и на Джузепе Верди, който композира своята безсмъртна опера със същото заглавие през 1844 г. Либретото на Франческо Пиаве следва в общи линии оригинала, но опростява сюжета и предлага различна развръзка със самоубийството на Ернани. Операта бележи етап в творчеството на Верди чрез акцента върху психологическите характеристики на героите, които като двигатели на действието триумфират със соловите си партии над доминиращия дотогава в оперната структура хор. Възвишени, гневни, нежни или изпепеляващи, човешките страсти в „Ернани” са изобразени с онази завладяваща музикалност, която формира стила на Верди – един от най-големите композитори в света на операта. Премиерата на „Ернани”, състояла се на 9 март през далечната 1844 г. във Венеция, има огромен успех.

„Ернани” във Варна:

В историята на Варненската опера първата премиера датира от 2 октомври 1960 г., диригент Йоско Йосифов, режисьор Драган Кърджиев, художник Мариана Попова, балетмайстор Пенка Стойчева. В главните роли се представят Йордан Знаменов, Георги Койчев, Стефан Циганчев, Лиляна Анастасова и др. Преди 20 години (13 юли 1989) публиката аплодира втората премиера с диригент Михаил Ангелов, режисьор Никола Николов, художници Стефан Савов и Евгения Раева, хореография Асен Гаврилов. В ролите: Цветан Михайлов, Валентина Чавдарова, Иван Консулов, Помпей Харащяну и др. Третата премиера на „Ернани” на варненска сцена предстои на 16 и 17 юли 2010 г. от 21.00 ч. в Летния театър.

Постановката на ОФД – Варна с диригент Борислав Иванов, режисьор и сценограф Кузман Попов, художници на костюмите Мария Трендафилова и Лора Маринова, диригент на хора Малина Хубчева, хореограф Румяна Малчева, е съвместен проект с ММФ „Варненско лято” и част от първото издание на „Опера в Летния театър” 2010. Третата „Ернани” е кулминация не само в оперната, но и в 84-годишната история на ММФ „Варненско лято” заради звездния солистичен състав: ролята на Гомес да Силва изпълнява Орлин Анастасов – световноизвестен бас и първи солист на Миланската скала, образа на Ернани пресъздава перфектният тенор Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, баритонът Венцеслав Анастасов – желан гост на големите оперни сцени е Дон Карлос, а в ролята на Елвира ще видим сопраните Линка Стоянова (16 юли) и Елена Баръмова (17 юли). Големите трима – братята Орлин и Венцеслав Анастасови и Бойко Цветанов ще пеят и в двете премиерни вечери.

От 29 юни до 10 юли Оперно-филхармонично дружество – Русе за трети път ще участва в музикалния фестивал в гр. Солотурн, Швейцария, със следните заглавия:

1. Дон Жуан – Моцарт
2. Трубадур – Верди
3. Фауст – Гуно
4. Норма – Белини
5. Сватбата на Фигаро – Моцарт
6. Концерт на солисти
7. Тоска – Пучини
8. Концерт на солисти
9. Риголето – Верди
10. Силата на съдбата – Верди
11. Ловци на бисери – Бизе
12. Турандот – Пучини

Диригенти – Найден Тодоров
Джорджо Крочи

Прецедент в историята на фестивала е оперен театър да участва за трети пореден път и то с десет заглавия. Като се има предвид, че Националната опера – София е участвала един път.
На Русенска сцена през юни ще видим четири от спектаклите, с които ще се представи Русенската опера (всички заглавия са изпълнени първо пред русенска публика).

“Трубадур” – Верди на 3 юни – диригент Веселин Байчев и дебют на Венера Котларова – Азучена. Последният спектакъл е бил на 26.04.2006 г.
Предстои участие в международния фестивал на античното наследство “Орел на Дунава”. На втория ден от фестивала, 5 юни, Русенската опера за първи път ще изнесе спектакъл на открито и ще представи постановката “Норма” на Белини с диригент Йосиф Герджиков.

На 8 юни ще се състои премиера – концертно изпълнение на “Силата на съдбата” – Верди. Диригент – Славил Димитров; хормайстор – Христо Стоев. Първо изпълнение в Русе.

След 50 години отново на наша сцена – “Ловци на бисери” – Жорж Бизе – премиера 11 юни 2010 г. Много почитатели ще си спомнят 30 март 1955 г. сезон 1954/55, когато са я гледали за първи път. Постановъчен екип:
Диригент – Любен Пинтев
Режисьор – Евгени Немиров
Художник – Цанко Войнов

Участвали: Николай Здравков – Надир
Стефан Георгиев
Кирил Кръстев – Зурга
Пенка Маринова – Лейла
Борис Димитров – Нурабад

На 18 ноември 2009 операта е изпълнена концертно. Диригент – Славил Димитров; хормайстор – Христо Стоев
Солисти: Стефан Чифолели – Надир
Владимир Попов – Зурга
Даниела Караиванова – Лейла
Момчил Миланов – Нурабад

За премиерата съставът ще е същият от концертното изпълнение, с една промяна – в ролята на Надир – Михаил Иримиа

На добър час! Много успехи!