7 коментара ↓

• 1 ИВАН ХАДЖИЙСКИ // Oct 14, 2007 at 2:33 am

  НОВАТА ПОСТАНОВКА НА ДОН ПАСКУАЛЕ Е ЕДНА ПАРОДИЯ И ГРОТЕСКА, КОЯТО НЕ СИ СТРУВА ДА СЕ ВИДИ! ПО- ДОБРЕ БЕШЕ ДА СЕ НАПРАВИ ЕДНО КОНЦЕРТНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ОТКОЛКОТО ДА СЕ ПАРОДИРА ТАКА ШЕДЬОВЪРА НА ДОНИЦЕТИ!
  ЖАЛКО ЗА ТРУДА НА АРТИСТИТЕ И ЗА ГОЛЯМАТА РЕКЛАМА И ОЧАКВАНИЯТА НА ПУБЛИКАТА!

• 2 Мими Иванова // Oct 14, 2007 at 7:40 am

  Искам да изкажа едно по-различно мнение от казаните по-горе.На мен постановката много ми хареса.Наистина много по-различна от досегашните традиционни такива.Много съвременно, раздвижено и пластично режисьорско решение, което по никакав начин не попречи на музиката.И въпреки тежките режисьорски задачи и солисти и хор се справиха чудесно.Това беше наистина комична опера.Доколкото усетих и публиката я възприе доста радушно.Все пак сме 21 век и няма лошо, ако се появявят от време на време и по-модернистични постановки. Разбира се изразявам собственото си виждане и не ангажирам никого с него.Пожелавам успех на състава на предстоящото турне в Швейцария.

• 3 admin // Oct 14, 2007 at 8:04 am

  Няма лошо да има модерни постановки, но ако може следващият път да маркират някак си на афиша, та хора които предпочитат операта да си е стандартна да не ходим да се разочароваме и да не пускаме негативни коментари.
  А като казахте турне в Швейцария тогава всичко си идва на мястото и следва само да се поздрави организатора на цялото това нещо за стратегическото мислене. Браво! Определено знае как се пласира продукт – откъм маркетинг и стратегии – отлично. Само отново ще помоля – един мъничък знак на афишчето, че представлението не е за консервативни почитатели на операта следващият път.

• 4 the-tenor // Oct 14, 2007 at 8:05 am

  Г-н Хаджийски сън не го е ловил да си съчини изявленията в малките часове. По-добре да беше поспал малко, защото утрото е по-мъдро!

• 5 the-tenor // Oct 14, 2007 at 8:24 am

  В отговор на admin: правилна е забележката, трябва да се дава по-ясна реклама за типа трактовка, която очаква драгия зрител на оперен спектакъл. Не всеки е любител на съвременните такива и затова е добре ръководството на операта, или който там отговаря за рекламата, ако има такъв въобще, да уведоми хората за посоката, в която ще поеме спектакъла. Това може да стане посредством:
  1. афиши в съвременен дизайн, вместо типичните стандартни формати, който за всяка постановка си е един и същ, сменя се само заглавието му.
  2. подходящи обяви в срествата за масова информация и най-малкото на собствения сайт на ОФД-Русе, къде ако не на сайта преди всичко. Мисля, че да се добавят 2-3 изречения не е толкова ужасно скъпо, описващи предстоящия спектакъл.
  3. други способи, в зависимост от креативността на ръководството или въобще на някой отговорник по рекламата, а дали има такъв?

  Като цяло ми хареса спектакъла. На добър час на всички участващи в него!
  А за Admin е “пълна мистерия как успяват да тичат и да пеят едновременно.” Ами как ли, който иска да опита и сам ще разбере.

• 6 Аделаида Якимова // Oct 19, 2007 at 8:26 am

  На 16.10. се състоя вторият спектакъл на оп. „Дон Пaскуале” – Доницети на сцената на Русенска опера. Отидох на спектакъла с много смесени чувства. Точно тази опера не е сред любимите ми, а освен това бях чула противоречиви мнения за режисьора. И каква беше невероятната ми изненада, когато се оказа, че съм попаднала, на един ПРОФЕСИОНАЛЕН СПЕКТАКЪЛ…Не случайно го изписвам с главни букви. Искам да отбележа специално, че това е спектакъл, който не се е случвал от много време в оперния свят като цяло. Спектакъл, който показва, че операта е едно много живо и актуално изкуство, изкуство, което може да не мирише на задължителния нафталин, което не кани публиката да ходи да слуша само този и онзи певец, за да има после на кафе какво да си клюкарства. Винаги съм била дълбоко убедена, че изкуството може и трябва да възпитава. За съжаление, напоследък възпитава, но в много лоша естетика. и битак – вкус към ширпотребата на псевдопродукти И на фона на масовите спектакли, произведени с цел театрално гурбетчийство от последните години, задръстили публичното пространство, този промъкнал се незнайно как спектакъл, е нова ситуация за вкуса на оперната ни публика в Русе.
  След снощното преживяване ми се иска да вярвам, че жаждата за изкуство ще надвие алчността и търгашеството, както у творците, така и у публиката ни. Дай Боже!
  След този кратък преамбюл нека да се върна на същността на спектакъла. Ако трябва да кажа с една дума какво точно е впечатлението ми то може би думата е „антиципация”. Този термин е въведен от Гьоте и е познат преди всичко в немското литературознание. Позволявам си да го заимствам, за да изясня прочита на класическата опера „Дон Паскуале”. Става въпрос за откритото художествено тълкувание на произведението, доловил „частици от бъдещето” Антиципацията долавя проблемите на сегашното и бъдещото. Именно тази способност на произведението на Доницети му осигурява вечността в оперната класика. И тук е най-големият комплимент за всички участници, сътворили този естетски спектакъл.
  След отварянето на всички копюри в операта, „чистата” музика е някъде около 2 1/2 часа. И представете си, в този крайно забързан век нито за момент не доскучава, не се изчерпва. Актьорите не спират да „импровизират”. Умело поставени във всеки детайл, сценичен музикантски и драматургичен в крайна сметка, което им дава възможност да покажат целия си актьорски и певчески талант. Действието не спира, не пада темпа на развитие.
  Режисурата и сценографията са решени в стил Комедия дел Арте. Късметлийско решение. Това дава възможност, според мен за типизация на образите и разглеждането им в по-глобален план. Тъй като интригата на операта, чиято премиера е била на 4.01.1843 г. в Париж, е доста елементарна, се подразбира от само себе си, че либретото не предлага кой знае какви драматургични изненади. Музиката на Доницети, всъщност е тази която предизвиква възторга и до днес. Доницетии твори в периода между последните опери на Росини и първите значителни произведения на Верди. Дори и в исторически план неговите произведения не издържат сравнението нито с великия му предшественик Росини, нито с гениалния оперен композитор и драматург Верди. И все пак оперите на Доницети, 65 на брой, са се радвали за времето си на голяма популярност. Стилът му се отличава с подчертана занимателност, мелодичност и общодостъпност. Намирайки се под силното влияние в комичните си опери на Росини, Доницети преувеличава развлекателните черти на музиката. От казаното до тук става ясно, колко лесно всеки творец може да се поддаде на безвкусния шарж, преиграването, сладникавия декор и костюм, подценявайки, или по-скоро, неразчитайки добре и съвременните послания, които носи тази толкова изящна опера. В случая решението, което беше предложено беше нетрадиционно за тази опера. Сценографията е решена изцяло графично, като акценти бяха сложени цветово само върху „човешките” герои. Дон Паскуале се идентифицираше с Панталоне, приеман за първият старец в комедиите. Най-често той е представян като търговец, обсебен от мисълта за важността на парите. Той обикновено е с много крив нос, облечен в червена дреха и прилепнали панталони, традиционното венецианско наметало „зимара”. На главата си носи червена шапка. Явно препратката беше точна. Същото се отнася и за останалите персонажи, като препратката на бялата маска на тенора-Ернесто, д-р Малатеста, прочетен като Арлекин, предшественикът на хитроумния Фигаро, Норина като Кантарина. Актьорите играха без грим, нещо не особено характерно за операта като цяло, но пък даваща възможност за естественост и съвсем нова съвременна естетика. Осветлението беше почти перфектно, имайки предвид изключително .несъвършената техника и малките технически възможности на оперния ни театър
  Силно впечатление направи и музикалната конструкция на операта. В пълна градация, заради липсата на паузи между картините и повторение на последната картина от първо действие, като начало за второ, но с друга развръзка. Прийом, който е изключително музикален, но не използван до сега. Като се прибави към това и доста трудните колоратури за сопраното и известността на някои от ариите, изпълнявани през годините от много известни и добри певци, ситуацията става доста предизвикателна. Признавам си, че и аз открих за себе си доста нови и неподозирани предимства на оп. „Дон Паскуале”, след снощния спектакъл.
  Редно е да се отдаде дължимото на постановъчния екип на спектакъла: диригент Найден Тодоров, режисьор и сценограф – Джан Джаноти. И певците-актьори Дан Паскуале – Пламен Бейков, Малатеста – Божидар Василев, Норина – Ана Гемеджиева, Ернесто – Георгиос Филаделфевс, Нотариус – Стефан Пенчев. И с прекрасното, професионално и много точно участие на хора – сценично и певчески, както и добрият оркестър, голяма част от който е на турне във Франция. И въпреки това, звучността беше на много добро ниво.
  В заключение ми се иска да подчертая, че постановката на операта „Дон Паскуале” е сериозно предизвикателство за вкуса на масовия зрител и достойна наслада за „поизгладнялата” ни оперната публика за качествен оперно – театрален спектакъл. Тя заслужава още подобни празници на сценичното и музикално – певческото и в крайна сметка естетското предизвикателство като цяло, такова, каквото носи спектакълът „Дон Паскуале” на русенска опера .

  Аделаида Якимова – Фурнаджиева

• 7 И (отново) Дон Паскуале… | Operata.net // May 15, 2008 at 7:22 pm

  […] реакции след постановката състояла се октомври месец: Дон Паскуале??????!! и другата страна Дон Паскуале – погледнат от друг ъгъл. […]