И тази опера много ми хареса. Цветелина Малджанска е прекрасна – и в тази роля, както и във всички други, в които съм я гледала. На моменти по време на представлението човек можеше буквално да усети чувствата на Чо-чо-сан. Хората седнали покрай мен бяха толкова завладяни, че дори пророниха по сълза в края на операта. Аз пък се размечтах да я видя отново в Бохеми.
Пинкертон беше Марио Маланини. Надписът пред операта твърдеше, че е от Миланската скала. Аз естествено реших да проверя това, не за друго, а защото ми стана интересно как с билети от по 2-3-4-6 лева се плаща хонорар на тенор от такава величина. Не намерих нищо за него в Интернет, но той добре се справи с ролята на Пинкертон. Може би не съм написала правилно името… . Хубав глас има – и дуетите се получиха много добре. Addio fiorito asil също беше добре.
Много ми хареса Шарплес (Божидар Василев). Пя страхотно, да не говорим и че беше много по-красив от Пинкертон ;o)
Странно ми се видя декоративното решение по отношение на чичо Бонзо – така го бяха облекли/фризирали, че приличаше на извънземен участващ в сериала Вавилон 5.
Като цяло операта беше много въздействаща, може би най-силната от началото на сезона.
Madama Butterfly
Viva Nabucco!
Още едно блестящо представление на русенската опера, за което лично аз искам да изкажа най-искреното си възхищение първо на хора. Малко бяха аплаузите, които получиха хористите за прекрасните си изпълнения в тази опера. Заслужаваха много повече… Оркестъра също. Музиката в тази опера е невероятна. Увертюрата, ариите, хоровите изпълнения – всички бяха изпълнени майсторски. Декорите и костюмите бяха страхотни, който е ходил миналият сезон на представлението знае за какво става въпрос. Аз не се сещам за друга опера в която да са сменяни толкова много костюми (от тези на които съм присъствала на живо). Солистите бяха много много добри. За мен е достатъчно само да видя името на Венцеслав Анастасов (изпълняващ Набуко) на афиш за да отида на представление в което той участва, защото съм сигурна че ще е страхотно. Абигайл (Нобору Аумори) беше много убедителна и много артистична. Захария (Пламен Бейков) – изключително достолепна фигура. Измаел (Орлин Горанов)- за първи път го виждам на живо в опера – много е добър.
Браво и благодарности на всички участници! Много се радвам, че имам възможността да ги гледам.
Va pensiero…
Va’, pensiero, sull’ali dorate.
Va’, ti posa sui clivi, sui colli,
ove olezzano tepide e molli
l’aure dolci del suolo natal!…
Tosca, mi fai dimenticare Iddio!
Страхотна, страхотна Тоска! Много силно начало на сезона. Браво!
***
Подробностите както ги видях аз ;o)
Всички участници бяха страхотни, и солистите и оркестъра и хора. Всичко беше много истинско и на ниво. Декорите бяха хубави. Особено ми хареса как в сцената на покрива на Сант Анджело се виждаше купола на базиликата свети Петър.
Каварадоси беше Мартин Илиев – много добро представяне. Гледах го и в Кармен, но явно Каварадоси е неговият герой, защото тук беше блестящ. Страхотно сценично присъствие и актьорски умения – наистина изглеждаше влюбен в Тоска :o). Мен лично ме спечели с Quale occhio al mondo… и нататък ставаше все по-добър. Vittoria! Vittoria!… беше един много силен момент. Тоска – Мариана Цветкова – също невероятна. Особено силна в драматичните моменти. Vissi d’Arte – едно от най-добрите изпълнения, които съм чувала. И естествено, Скарпия беше страхотен – то друго не може и да бъде имайки предвид, че ролята беше поверена на Венцеслав Анастасов (Най-добрият баритон, който аз съм виждала на сцена и основната причина да посетя операта). Нямам търпение да дойде вторник (Набуко)…
Изобщо всички играха с много страст и резултата беше на лице – невероятно представление, изключително приятно изживяване за публиката.
Почина Лучано Павароти
Най-великият тенор, Лучано Павароти почина тази сутрин в дома си в Модена. Отиде си един неповторим изпълнител и човек, който ще остани завинаги в сърцата на хората. Поклон пред маестро Павароти!
Tre sbirri… Una carrozza…
Tre sbirri… Una carrozza…
Presto!… seguila
dovunque vada!… non visto!… provvedi!
E lucevan le stelle
E lucevan le stelle,
ed olezzava la terra
stridea l’uscio dell’orto
e un passo sfiorava la rena.
Entrava ella fragrante,
mi cadea fra la braccia.
O dolci baci, o languide carezze,
mentr’io fremente le belle forme disciogliea dai veli!
Svanì per sempre il sogno mio d’amore.
L’ora è fuggita, e muoio disperato!
E non ho amato mai tanto la vita!