Днес в Русе бившият първи секретар Петър Данаилов представи книгата си за създаването на Русенска народна опера 1949 година и Русенски филхармоничен оркестър 1948 година. В експозето си той обясни, че никога не е имал намерение да пише, но раздразнението от некоректното поднасяне на фактите от настоящи работници в тези среди го амбицирало…..
Четете нататък в RuseInfo

Както вече споменахме в предишни текстове, русенската публика ще може да гледа още веднъж Сватбата на Фигаро в петък – 10 октомври.
Диригент ще бъде Георги Чапразов, а в ролите ще видим:
Графа – Пламен Бейков
Графинята – Мария Цветкова
Фигаро – Гео Чобанов.
“Дебютът ми в тази трудна и много важна за репертоара на певеца опера беше на Бургаска сцена преди две години. В настоящата премиера, постановъчния екип – Джан Джаноти и Найден Тодоров ме провокираха да търся нови, по-дълбоки измерения на този сложен образ.” – довери за операта.нет Гео Чобанов.

В ролята на Сузана публиката ще има възможноста да види Гиргина Гиргинова, която сподели с нас следното:
“За мен е чест и удоволствие да работя в най-добрата опера в България – Русенска опера, където беше и моят дебют на професионална оперна сцена преди година и половина в ролята на Мюзета в „Бохеми” от Пучини. Щастлива съм, че участвам в „Сватбата на Фигаро” и смятам, че Моцартовите роли са задължителни и изключително полезни за развитието на всеки млад певец. След дебюта ми в ролите на Папагена (Вълшебната флейта) и Церлина (Дон Жуан) отново на сцената на ОФД-Русе, ролята на Сузанна е ново предизвикателство за мен, както в актьорски, така и в музикален план. Имах щастието и късмета да работя в прекрасен екип от талантливи, млади, изпълнени с позитивна енергия и желание за работа колеги, швейцарския режисьор Джан Джаноти, който ни обогати със своята концепция и виждане за тази опера, безспорните авторитети Цветана и Борис Стойнови, които направиха сценографията и костюмите за представлението и не на последно място с маестро Найден Тодоров, на когото съм безкрайно благодарна за шанса, който дава на младите солисти и затова, че повярва в мен, поверявайки ми тази отговорна роля. Надявам се всички да оправдаем доверието, което ни гласува и да докажем, че младите солисти на Русенска опера сме в състояние да работим за нейното израстване и авторитет и най-вече, за да продължим да радваме взискателната и компетентна русенска публика.”

В ролята на Марчелина ще видим Анита Дафинска.
Керубино – Петя Цонева, сподели с нас:
“Уверявам ви, че ще видите нещо доста по-различно. Постановката на Джан Джаноти е вече трета поредна за мен в ролята на Керубино. Който е гледал операта Дон Паскуале на същия режисьор, може да си представи вече, как ще изглежда Сватбата на Фигаро през неговата призма. Посетителите на този спектакъл ще се наслаждават на нещо много съвременно, но също така красиво и завладяващо.”

Приятно гледане и слушане!

Да си припомним предишните постановки на Сватбата на Фигаро. Първата от тях се е състояла на 26 май 1966 година. Диригент – Михаил Лефтеров, режисьор Цветана Андреева, художник – Петър Попов. Действащи лица в премиерата са били:
Граф Алмавива – Анастас Анастасов
Графинята – Мими Николова
Фигаро – Валентин Григоров
Сузана – Цветана Тодорова
Марчелина – Снежаина Якимова
Керубино – Стоянка Коева
Бартоло – Добри Добрев
Базилио – Христо Крондев
Курцио – Йорго Стефанов
Антонио – Кирил Захариев
Барбарина – Кръстина Станева

В сезон 1987/88 година на 24 януари 88 се е състояла втората премиера. Постановъчния екип е бил в състав: диригент – Милен Начев, режисьор – доц. Павел Герджиков, сценография – Радостин Чомаков, костюми – Бояна Чомакова, хормайстор – Томина Ендова.

Третата премиера на Сватбата на Фигаро е била на 15 септември 2006 година с диригент Евгени Димитров, режисьор – Пламен Карталов, сценография и костюми – Йоана Маленодакис, хормайстор – Христо Стоев.

На 8 октомври сред публиката ще видим първата изпълнителка на ролята на графинята – госпожа Мими Николова.

На 10 октомври (петък) ще гледаме отново Сватбата на Фигаро, но с други изпълнители, които ще представим допълнително.

На 8 октомври 2008 година е премиерата на операта “Сватбата на Фигаро” – Моцарт.
Диригент постановчик е Найден Тодоров, който сподели с нас следното:

“През последните месеци получих много обаждания от различни хора, които ме питаха, защо няма по-весели заглавия в репертоара на операта. Тези разговори много ме впечатлиха и ето го резултата – Сватбата на Фигаро е първото от заглавията, които ние ще представим този сезон от “по-веселия” жанр. Режисьор е Джан Джаноти, който се знае като един от най-добрите театрални режисьори в днешно време. Избрали сме и предимно младите солисти на операта, които да предадат своите свежест и ентусиазъм на публиката. Вярвам, че “Фигаро”, ще е едно от силните заглавия този сезон в Русенска Опера и е добър начин да се отбележи нейната 60 годишнина!”

Режисьор – Джан Джаноти, сценография – Борис Стойнов, костюми – Цветанка Стойнова, хореография – Ангелина Гаврилова, хормайстор – Христо Стоев.
Действащи лица:
В ролята на граф Алмавива – Пламен Бейков. Ето какво разказва той за ролята си:

“Предизвикателство е да приема предложението да я изпълня, особено след като последната ми Моцартова роля е Зарастро. Проблемът е в значителната им теститурна разлика. Вокалната партия на графа е много по-високо разположена. Всъщност тази роля е традиционно баритонова. Моето решение да я поема не е израз на неразумна самоувереност. Убеждението ми е създадено от моите учители Ирина Щиглиц и Борис Христов, че всяко изпяване на музика от Моцарт действа на гласа осъзнаващо, организиращо, подмладяващо дори, за всеки певец.”

В ролята на графинята ще видим Мария Цветкова – с чудесно сценично присъствие и вокално покритие. Божидар Василев – един очарователен Фигаро, напълно отговарящ за ролята. Помним го като д-р Малатеста (Дон Паскуале).

“Аз съм Ана Гемеджиева ще играя Сузана. Това е третата ми среща с постановъчния тандем Джан Джаноти и диригент Найден Тодоров и както до сега реакцията ми е една: възторг и удоволствие от мащабноста на идеите и лекота при работата. Всичко това за мен означава вълнение от първото ми сценично въплъщение в ролята на Сузана, удоволствие от партньорствтото ми. Многопластен, пространствен, социален, личностен свят. Светът на Сватбата на Фигаро и на Моцарт. Най-вече потапянето в света на Моцарт.”

Марчелина – в ролята Андреана Николова, каза за нас:

“Щастлива съм да участвам в тази постановка с режисьора Джан Джаноти, което е истинско предизвикателство за нас и като актьори и изпълнители на вокалните партии. Интересното в моята партия е това, че за първи път, публиката ще чуе много красивата и изключително турудна ария на Марчелина от четвърто действие.”

Даниела Караиванова в ролята на Керубино ще ни покаже един влюбен и хитър млад момък.
В останалите роли ще видим: Дон Бартоло – Момчил Миланов, Дон Базилио – Стилян Минчев, Дон Курцио – Даниел Острецов, Антонио – Гео Чобанов, Барбарина – Флора Торпоманова.

На добър час и много вълнуващи изживявания за приятелите ни!

Малко се отклонявам от основната тема на сайта, но като ги гледам в Dancing stars или като хвана някоя мелодия така ми се танцува. Вероятно след три години не помня всички стъпки, но… Красиво е за гледане, но по-приятно е да танцуваш. А вие танцувате ли? 😀

На 25 юли 2008 излезе книгата Български музикален театър 1890-2005. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Постановчици: Диригенти, режисьори, хореографи, сценографи, хормайстори. Автори са Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова и Миглена Ценова-Нушева.
Предстои представяне на изданието – 7 окт. 2008 (вт.), 18.30 ч., Съюз на архитектите в България (ъгъла на ул. Шипка и Кракра), осъществено от Издателски център при Институт за изкуствознание-БАН под общата редакция на проф. д. изк. Розалия Бикс. Книгата обхваща повече от 1000 творци – българи и чужденци – поставяли за професионални, полупрофесионални, държавни и частни театри и трупи у нас в периода 1890 – 2005.
Енциклопедичното издание е плод на петгодишния труд на авторския колектив и сътрудници.

Кармен е една от трите ми любими опери (всъщност те май вече не са само три) и принципно не пропускам възможност да я гледам. Естествено и този път бях сред присъстващите.

Какво се случи на петъчната постановка. Операта започна с Владимир Попов в ролята на Моралес. След това се появи невероятната Цветелина Малджанска, която и в ролята на Микаела е блестяща. Двамата се разбраха, че Дон Хозе още го няма и така дамата напусна сцената, а публиката остана в очакване на главният герой. До този момент бяхме свидетели на прекрасни изпълнения на хора, особено дамската част на който доста чаровно се бяха дегизирали като дечица. Стражата се смени и на сцената се яви Дон Хозе (Мартин Илиев) и Цунига (Пламен Бейков). Естествено, както си е по либрето започнаха едни закачки за сини поли и плитки :D. За първи път гледам Пламен Бейков като Цунига – и в тази роля е перфектен. Та да се върнем на главния герой – Дон Хозе, който е разпитван от началството дали дамите от фабриката за тютюн ги бива.
Точно в този момент въпросните дами ги пускат в почивка и те идват за да може публиката да се наслади на прекрасно хорово изпълнение. След него се появява и ТЯ. Самата. Кармен.

Протегнати ръце, мъже на колене и така нататък. (Аз лично не бях очарована)
Дон Хозе е омагьосан (този път с червено цвете, за разлика от преди, когато Кармен беше Кармен, а цветята бели…). Работничките от фабриката за тютюн се прибират, а Дон Хозе хвърлен в смут от току що преживяното е допълнително притеснен от появата на Микаела и скрива материала за магията в ръкава си. Нататък е ясно – разкази за мама, целувки по челото… така правят целомъдрените девойки. Микаела си отива.
Отново суматоха. Във фабриката се е случило нещо. Работничките излизат навън и се заформя най-невероятната сцена. Ето това е момента в който аз оставам очарована от хора. Те освен че са страхотни изпълнители, са и невероятни артисти. Точно в такива моменти си проличава, кой действително харесва работата си. Поздравявам всички хористи – страхотни сте!
Естествено, че за суматохата е виновна La Carmencita. Тя най-нахално се прави на интересна и държи тон на военните. Цунига безцеремонно нарежда на Дон Хозе да я води в затвора. Жената обаче има други планове. Горкият сержант вече омагьосан, е подлъган да я пусне в замяна на обещание за manzanilla, seguidilla и какво ли още не. Следва друг мой любим момент от операта (по принцип, не от настоящата) – Pres des remparts de Seville. Дон Хозе е окончателно излъган, става каквото става, Кармен се измъква, а нещастникът е хвърлен в затвора.
*
Вечер е. Вече сме в кръчмата на Лилас Пастия (дали така се пише на български не е много ясно).
Танци, ядене, пиене. Ей тези три неща… Цунига се опитва да впечатли Кармен, само че тя не е вчерашна и си знае интереса… почти. Пристига Ескамилио (Венцеслав Анастасов е най-прекрасният баритон, който аз съм гледала на живо!). Посрещнат подобава, той разказва за какво се бори и впечатлява всички дами наоколо. Много силен момент на операта. Toreador en garde – страхотен глас, страхотно присъствие, страхотна визия – за какво повече може да мечтае публиката…

Ескамилио си тръгва, с разрешението да се надява за любовта на Кармен. Защото – според нея – да се надяваш е винаги хубаво. Всички си тръгват. В заведението остават само Кармен, Фраскита (Гиргина Гиргинова) и Мерцедес (Петя Цонева), към които се присъединяват Данкайро и Ремендадо. Последните викат дамите да участват в не много чиста операция с цел контрабанда. Кармен отказва. Тя малко по-рано е научила, че Дон Хозе е освободен от затвора и го чака. Приятелите и подхвърлят идеята да го повика да се присъедини към контрабандистите.
От далеч се чува песента на Дон Хозе, който идва ….Halte-là! Qui va là? Dragon d’Alcala!
Кармен естествено веднага трябва да го подразни, че е танцувала за офицерите. Дон Хозе е ревнив. Кармен му показва как може да танцува, като от далечината се чува музика, която се оказва тръбата за сбор на военните (или нещо такова – не претендирам за достоверност на информацията). Дон Хозе трябва да се връща в казармите. Кармен го обвинява, че не я обича и т.н. Разбира се че Дон Хозе я обича (все пак е омагьосан) и тук ставаме свидетели на едно невероятно изпълнение на Мартин Илиев – La fleur que tu m’avais jetée. Който е присъствал на представлението знае за какво става въпрос, който не – то просто не може да се опише с думи. Публиката беше затихнала и слушаше с такова внимание…
(Ако и Кармен беше Кармен, направо щях да съм на върха на щастието в този момент…)
Признанието е изтръгнато, защо сега да не се възползва от него. Кармен се опитва да накара Дон Хозе да стане контрабандист. Докато се разправят пристига Цунига, който посочва на Кармен нейният икономически неизгоден избор. Дон Хозе е засегнат на чест и естествено, налита на бой. Цунига, който по-рано е бил в съответното питейно заведение не остава по-назад и започва боя. Двамата са ръзтървани от нахлулите хора. Оставен без избор Дон Хозе се присъединява към контрабандистите. Кармен е доволна. Отново е постигнала своето.
*
Тъмна нощ. Контрабандистите пренасят нещо. За Кармен Дон Хозе е бил каприз, който и е омръзнал. Той обаче продължава да я обича. Тя се опитва да го отпрати. Разправии. Заповеди кой кое да пази, кой да огледа дали пътя е чист. Фраскита и Мерцедес си гледат на карти. Отново любим момент и брилянтно изпълнение на Гиргина Гиргинова и Петя Цонева. Mêlons! Coupons! – прекрасно! Кармен решава и тя да погледне какво и вещаят картите. Смърт! (така е то – който отклонява съдбата на хората от предначертаният път му се връща 3 пъти по 3 – справка – езотерична литература). Всички излизат от сцената.
Появява се Микаела. Добрата девойка е тръгнала посред нощ из планините да търси Дон Хозе, чиято умираща майка иска да го види за последен път. Цветелина Малджанска е страхотна – изразителна, драматична. Преди да успее да стигне до Дон Хозе е заловена от контрабандистите.
В тъмнината към Дон Хозе (оставен да пази стоката) дочува стъпки. Пристига Ескамилио, който търси Кармен.

Той се представя и казва защо е дошъл. Отново мой любим момент от операта. Тенор и баритон. Mettez-vous en garde et veillez sur vous! Схватка. Съперниците за сърцето на Кармен са разтървани. Ескамилио казва, че кани всички на турнира в Севиля и който го обича, ще дойде да го гледа. Кармен вече е решила – Ескамилио е новият и любим. Това естествено не се харесва на Дон Хозе. В това време контрабандистите докарват пленницата си. Микаела разказва на Дон Хозе за майка му. Той решава да тръгне, но няма да остави току-така Кармен. Дава и да се разбере че ще се върне и че тя няма да се отърве така лесно от него. В разправията се стига до момент в който Кармен заплашва Дон Хозе с нож. Микаела и Дон Хозе заминават.
*
Севиля. Фиеста. Всички са се събрали за коридата.

Прекрасна хорова сцена. Пристига Ескамилио с Кармен. Si tu m’aimes, Carmen – ех… Тореадора излиза, а Фраскита и Мерцедес отиват да предупредят Кармен, че Дон Хозе е тук. Тя е горда, тя е смела. Ще се срещне с него.
Всички отиват да гледат коридата, само Кармен и Дон Хозе остават на площада.

Финалната сцена. Това беше нещо феноменално. Мартин Илиев показа световна класа. Освен че е невероятен певец, той се показа и като страхотен артист. По-реалистично изпълнение от неговото няма накъде. Публиката беше хипнотизирана. Всички коментираха колко добре е направил ролята. Ако и Кармен беше Кармен…. тогава вероятно нямаше да мога да спя от вълнение.

*
Та така. Ако сте стигнали до тук, браво. Или нямате какво да правите или имате железни нерви. И в двата случая – поздравявам ви! За финал – искам да благодаря на прекрасния оркестър, хора, солистите и всички, участвали в реализирането на представлението. Благодаря ви!
Ето и снимките от спектакъла: http://www.flickr.com/photos/operata/sets/72157607545250744/
*
Толкова от мен. Някой ако има нещо да добави – ще се радвам да науча как е изглеждала операта през вашите очи.