Днес съвсем съвсем случайно попаднах на едно “интервю” на Юлиан Константинов във вестник позвънете. Ето го цялото тук http://pozvanete.bg/news.php?comment_cat=2&id=18071, а аз ще си позволя да извадя части от него по-долу.
“…Не споделям модерното интерпретиране в операта и крайностите, чрез които се цели завръщане на всяка цена на хората в концертните зали…” “…Константинов е на мнение, че изкуството не трябва да променя характера и вида си, за да не изгуби от своята идентичност…” “…Според него във Варна е единственият истински оперен театър у нас… “
Да, концертът се състоя, но не по програмата, която аз имах. Може би студеното време, може би вятъра, може би умората след пътуване е попречила за реализирането на първоначалната програма. Не е ясно. Както и да е. Какво се случи. Концерта започна с увертюра от операта Набуко, след което Гео Чобанов впечатли публиката с арията на Лепорелло – Madamina, il catalogo è questo. След него публиката имаше удоволствието да чуе Венцеслав Анастасов с наздравицата от операта Дон Жуан – Fin Chan Dal Vino. Ето така се прави Дон Жуан :o). Дано да имаме възможността да го гледаме някой ден в тази опера, ако не на живо, то поне дано стане толкова известен и търсен, че да се продават dvd- та с негови изпълнения на Amazon. По-нататък – дует от операта Дон Карлос – Dio che nell alma infondere – в изпълнение на Венцеслав Анастасов и Мартин Илиев. Двамата ми любими оперни певци на една и съща сцена в едно и също изпълнение. Честно казано в един момент забравих да дишам… страхотно беше. Даниел Дамянов се прояви с ария на Де Грийо от операта Манон Леско – ще очакваме от него да изпълни тази роля следващият сезон. След това Мартин Илиев ни припомни, колко прекрасен беше като Каварадоси в Тоска, септември миналата година. Браво! Отново Даниел Дамянов впечатли на свой ред публиката с Nessun dorma, може би най-прекрасната ария за тенор (мое мнение), която изпълни блестящо. Последното изпълнение за вечерта беше на Мартин Илиев и Гиргина Гиргинова. Тук не мога да се сдържа да не кажа, че Гиргина Гиргинова беше очарователна в прекрасна бяла рокля. Двамата с Мартин Илиев изпълниха дуета от Травиата – Libiamo ne’lieti calici – който е традиционен при завършване на концерт. Дано да ги видим като Виолета и Алфредо следващият сезон. Определено ще бъде много приятно. Двама красиви и талантливи изпълнители в тези роли. Концерта приключи с изпълнение от Вилхелм Тел и Унгарски танц на Брамс. Оркестъра както винаги беше на ниво. Общо взето това беше – малко в стил спортен коментатор го разказах :o)
Благодарности на ОФД-Русе и изпълнителите за прекрасният концерт. Ще очаквам с нетърпение следващият сезон!
на площада пред общината ще се състои оперната гала по случай закриването на сезона. По мои изчисления момичетата и момчетата от ОФД-Русе вече трябва да са се завърнали от Солотурн, така че, утре вечер присъствието е задължително ;o) за всеки почитател на операта в Русе.
Ето ви отново линкче към програмата да си припомните какво и кого ще гледаме.
През изминалият сезон Маргарита Маринова ни разказва за представленията в Русенска опера, тяхната история и премиери. След като сезонът вече е завършил и сме в очакване да дойде времето за започване на новият, ние се завръщаме при Маргарита за да проведем едно импровизирано интервю с най-голямата почитателка на операта в Русе, за това от къде идва нейната любов към това изкуство и какво е мястото му в нейният живот.
______ От къде идва вашата голяма любов към операта?
Любовта ми към операта идва от майка ми, която е учила акушерство в София. През целият си три годишен курс на обучение е посещавала оперните спектакли там. Първата опера, която тя е гледала е била “Марта” от Флотов. Толкова е била впечатлена, че след края на операта имала желание да я изслуша отначало. Тогава се е пеело на български език и е било по-разбираемо за широк кръг слушатели (без да се налага да четат б.а.). От малка в домът ни се слушаше оперна музика и мама ми разказваше съдържанията, като тананикаше, разбира се любителски, някой от по-известните арии. По-късно си купувахме касети със записи на оперни изпълнители.
Откакто на 27 ноември 1949 година се откри Русенската опера не изпускахме спектакъл. [Чети нататък →]
Арии и увертюри от световната оперна класика са включени в програмата
Филхармоничният оркестър на “Ла Скала” идва за концерт на Античния театър, обяви вчера кметът на Пловдив Славчо Атанасов. Подробностите вече били уточнени. 120 оркестранти и солисти на “Ла Скала” ще поднесат на родните меломани 100-минутен букет – арии и увертюри от шедьоври на световната оперна класика. Концертът е на 19 септември от 20 ч. Турнето на имперската трупа от Милано, водена от кметицата Летиция Морати, се финансира от “Уни кедит груп”. Цените на билетите ще са по възможностите на родната публика, а събраната сума ще бъде дарена за стипендии на даровити деца от Националното училище за музикално и танцов изкуство “Добрин Петков” в Пловдив, увери кметът. Стана ясно още, че той и колежката му от Милано – г-жа Морати, ще направят обръщения към публиката 15 минути преди концертното събитие в Пловдив.
Оперната трупа на “Ла Скала” е сред най-елитните в света. Това се дължи на изявите на най-ярките светила в операта. “Ла Скала” привлича и световноизвестните български оперни певци. На най-популярната оперна сцена в Италия са гастролирали нашите знаменити изпълнители Илка Попова, Елена Николай, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Мариана Пенчева, Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Калуди Калудов, Юлиан Константинов, Орлин Анастасов и др.
Teatro alla Scala или La Scala е световноизвестен оперен театър в Милано, Италия. Театърът е построен по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776-1778 г. на мястото на черквата “Санта Мария дела Скала”, откъдето идва и името на прочутия театър. Открит е на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери “Europa riconosciuta”.
Сградата на най-известния оперен театър в света е с дължина 100 м и с ширина 38 м в стил неокласицизъм. Зрителната зала с форма на подкова, оцветена в бели, сребърни и златни тонове, се отличава с безукорна акустика и съчетава ролята си на безупречен театър с различни удобства за зрителите. Местата са разположени на пет етажа с ложи и галерия. Броят на ложите е 194 и всички са свързани с коридори, има и кралската. Сградата на “Ла Скала” струва на Милано около 1 милион лири годишно, а разходът е поет от 90 аристократични семейства. По време на Втората световна война театърът е разрушен и възстановен в първоначалния си вид през 1946 г. След това сградата неколкократно е реставрирана. Последният ремонт приключва през 2004 г. и струва 61 млн. евро.
През изминалият сезон Маргарита Маринова ни разказва за представленията в Русенска опера, тяхната история и премиери. След като сезонът вече е завършил и сме в очакване да дойде времето за започване на новият, ние се завръщаме при Маргарита за да проведем едно импровизирано интервю с най-голямата почитателка на операта в Русе, за това от къде идва нейната любов към това изкуство и какво е мястото му в нейният живот.