Понеже в петък бях във Варна по работа и така или иначе нямаше да успея да се върна на време за да посетя Кармен в русенската опера веднага се огледах за афиши и се снабдих с билети за Любовен еликсир. Тази година ми върви на Доницети :o). Операта беше много хубава. Освен, че солистите, хора и оркестъра бяха много добри и режисурата ми хареса. Честно казано преди не бях се замисляла колко е важно това. След като видях обаче как дадена режисура може да развали опера (мнението за Дон Паскуале вече си го казах някъде по назад из постингите) мога да кажа, че постановката беше много много хубава. Имаше си го комичното и то доста майсторски беше вплетено като жестове и действия на изпълнителите. Изобщо беше много приятно да се гледа. Солисти бяха Костадинка Николова – Адина (доста закачлива), Николай Моцов – Неморино (прекрасно представяне, особено ми хареса Quanto è bella, quanto è cara), Свилен Николов – Белкоре (определено ролята много му отиваше – перфектен), Михаил Матеев – доктор Дулкамара (същата вечер му връчиха “Златна лира” и отбелязаха 60 годишния му юбилей). Ако искате да прочетете още – ето тук е материал на ОФД – Варна.
***
Какво друго ми направи впечатление – варненската публика беше малко, не знаеше кога да аплодира изпълнителите и като цяло не беше твърде възторжена, не можа да се създаде атмосферата, която има в русенската опера. Така че, ОФД-Русе си има страхотна публика – направо за завиждане ;o)
***
P. S. Снимките са много лоши, но с телефона само толкова може за съжаление. От към костюми и декори определено имаше какво да се види.

Ето и програмата за 16-30 ноември. Не се чете твърде, но все пак е нещо и ще може да видите участниците в спектаклите.
За да видите афиша в пълен размер чукнете върху картинката.

Току що ходих да си взема билети за Турандот и понеже учтивата госпожа продаваща билети знае, че съм ходила сто пъти да гледам Кармен и съм почитател не пропусна да ме информира за представлението идния петък. Аз не бях се заглеждала в афиша и ми беше убягнал момента, че операта ще бъде с участието на Андреана Николова. Сега обаче знаейки това казвам на всички четящи този сайт следното: Не пропускайте възможност да гледате Кармен с Андреана Николова. Аз съм я гледала няколко пъти и единственото нещо което ми пречи да отида на 23-ти е че няма да съм в града тогава.

Това е част от статия на Гергана Димитрова от вестник Утро (от 05 октомври) относно активността на ОФД през този сезон. Чак днес го видях поради това, че не чета хартиената преса, а само електронни издания. За съществуването на region.bg изобщо не съм подозирала… Ако има все пак някой неинформиран като мен ето за това става въпрос:

… опери са “Лучия ди Ламермур” от същия композитор, “Дон Карлос” и “Макбет” от Верди.”Дон Паскуале” ще бъде показана на публикатаоще през октомври, тъй като се готви в нова версия за турне в Швейцария. “Дон Карлос” пък ще бъде постановката, с която операта ще се представи на международния фестивал “Мартенски музикални дни”. В спектакъла ще участват топсолистките Цветелина Малджанска и Мариана Цветкова. “Лучия ди Ламермур” ще излезе премиерно през февруари, а “Макбет” ще се направи през юни, като диригенти ще бъдат Найден Тодоров и Алексей Измирлиев…

…Швейцария и Испания ще бъдат най-посещаваните страни от оперната трупа през настоящия сезон, съобщи директорът Найден Тодоров. Освен представленията на “Дон Паскуале” в Страната на шоколада трупата ще има участие на международен музикален фестивал в началото на лятото. Там в рамките на 12 дни русенци ще трябва да изиграят осем оперни заглавия. Съставът ще гастролира през декември в Испания, а през април и май ще изиграе пред испанската публика спектаклите “Кармен” и “Турандот“. Същите постановки ще гостуват през втората половина на януари в Германия и Австрия…

Браво на организатора на цялата тази активност. Много се радвам, че русенци ще имаме възможност да гледаме нещо по-разнообразно.
Който иска да прочете цялата статия може да я намери ето тук.

От известно време с огромно удоволствие забелязвам как сайта на русенската опера става все по-информативен и интересен. Браво! Ще ми се да мисля, че появата на operata.net има известен принос за това. В смисъл – щом човек, който няма никаква друга връзка с операта освен, че е огромен почитател може да направи уеб сайт за опера, представете си какво могат да направят хората които работят в нея.
Много се зарадвах преди време, когато видях, че на уеб сайта на русенската опера има кратка информация и снимки на солистите – това е нещо много интересно и полезно, да се запознае аудиторията с тях, да се превърнат в образ, а не просто име на афиша. Друго което ми направи впечатление е, че има снимки на балерините. По същият начин би било интересно да има снимки и на хористите и на хората от оркестъра. Те също заслужават да бъдат видяни (и защо не поздравявани, когато бъдат срещнати от почитатели).
Програмата на операта вече и в уеб сайта на операта. Всъщност не съм много сигурна дали и преди я е нямало, но аз я видях чак сега. Това е нещо много ценно за почитателите, особено ако нямат път към сградата на операта. Информацията ще бъде още по-полезна, ако се напишат и имената на участниците в постановките.
Не на последно място, това, което ме впечатли много е връзката към страница с представяните заглавия. Отдавна не бях посещавала уеб сайта на операта, да си призная и когато видях страничката със заглавията, направих както един почитател би направил, огледах всичко най-подробно. Прочетох, разгледах снимките, спомних си спектаклите. Видях и текстове взети от operata.net, много се радвам, че мога да съм полезна по някакъв начин, още повече бих се радвала ако източниците на текстове се посочваха. Специално тази секция на уеб сайта беше време да се направи, тя е изключително интересна част от уеб сайта, която според мен би привлякла публика.
Но да спра до тук. Още веднъж – Поздравления за прекрасната работа по съдържанието на сайта!
***
Предложение за хората занимаващи се с уеб сайта на русенската опера: тъй като съм с доста голям опит в разработката на уеб сайтове и специално дизайна, удобството за потребителя и маркетинга, ако се интересувате как може да подобрите още повече уеб сайта си, свържете се с мен – ще ви дам няколко съвета абсолютно безплатно.

четвъртък, 01 ноември, от 19:00 ч
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

понеделник, 05 ноември, от 19:00 ч
ТРАВИАТА

сряда, 07 ноември, от 19:00 ч
ТОСКА

петък, 23 ноември, от 19:00 ч
КАРМЕН

понеделник, 26 ноември, от 19:00 ч
Телефонът (КАМЕРНА ОПЕРА)

петък, 30 ноември, от 19:00 ч
ТУРАНДОТ

Автор:Аделаида Якимова – Фурнаджиева

На 16.10. се състоя вторият спектакъл на оп. „Дон Пaскуале” – Доницети на сцената на Русенска опера. Отидох на спектакъла с много смесени чувства. Точно тази опера не е сред любимите ми, а освен това бях чула противоречиви мнения за режисьора. И каква беше невероятната ми изненада, когато се оказа, че съм попаднала, на един ПРОФЕСИОНАЛЕН СПЕКТАКЪЛ…Не случайно го изписвам с главни букви. Искам да отбележа специално, че това е спектакъл, който не се е случвал от много време в оперния свят като цяло. Спектакъл, който показва, че операта е едно много живо и актуално изкуство, изкуство, което може да не мирише на задължителния нафталин, което не кани публиката да ходи да слуша само този и онзи певец, за да има после на кафе какво да си клюкарства. Винаги съм била дълбоко убедена, че изкуството може и трябва да възпитава. За съжаление, напоследък възпитава, но в много лоша естетика. и битак – вкус към ширпотребата на псевдопродукти И на фона на масовите спектакли, произведени с цел театрално гурбетчийство от последните години, задръстили публичното пространство, този промъкнал се незнайно как спектакъл, е нова ситуация за вкуса на оперната ни публика в Русе.
След снощното преживяване ми се иска да вярвам, че жаждата за изкуство ще надвие алчността и търгашеството, както у творците, така и у публиката ни. Дай Боже!
След този кратък преамбюл нека да се върна на същността на спектакъла. Ако трябва да кажа с една дума какво точно е впечатлението ми то може би думата е „антиципация”. Този термин е въведен от Гьоте и е познат преди всичко в немското литературознание. Позволявам си да го заимствам, за да изясня прочита на класическата опера „Дон Паскуале”. Става въпрос за откритото художествено тълкувание на произведението, доловил „частици от бъдещето” Антиципацията долавя проблемите на сегашното и бъдещото. Именно тази способност на произведението на Доницети му осигурява вечността в оперната класика. И тук е най-големият комплимент за всички участници, сътворили този естетски спектакъл.
След отварянето на всички копюри в операта, „чистата” музика е някъде около 2 1/2 часа. И представете си, в този крайно забързан век нито за момент не доскучава, не се изчерпва. Актьорите не спират да „импровизират”. Умело поставени във всеки детайл, сценичен музикантски и драматургичен в крайна сметка, което им дава възможност да покажат целия си актьорски и певчески талант. Действието не спира, не пада темпа на развитие.
Режисурата и сценографията са решени в стил Комедия дел Арте. Късметлийско решение. Това дава възможност, според мен за типизация на образите и разглеждането им в по-глобален план. Тъй като интригата на операта, чиято премиера е била на 4.01.1843 г. в Париж, е доста елементарна, се подразбира от само себе си, че либретото не предлага кой знае какви драматургични изненади. Музиката на Доницети, всъщност е тази която предизвиква възторга и до днес. Доницетии твори в периода между последните опери на Росини и първите значителни произведения на Верди. Дори и в исторически план неговите произведения не издържат сравнението нито с великия му предшественик Росини, нито с гениалния оперен композитор и драматург Верди. И все пак оперите на Доницети, 65 на брой, са се радвали за времето си на голяма популярност. Стилът му се отличава с подчертана занимателност, мелодичност и общодостъпност. Намирайки се под силното влияние в комичните си опери на Росини, Доницети преувеличава развлекателните черти на музиката. От казаното до тук става ясно, колко лесно всеки творец може да се поддаде на безвкусния шарж, преиграването, сладникавия декор и костюм, подценявайки, или по-скоро, неразчитайки добре и съвременните послания, които носи тази толкова изящна опера. В случая решението, което беше предложено беше нетрадиционно за тази опера. Сценографията е решена изцяло графично, като акценти бяха сложени цветово само върху „човешките” герои. Дон Паскуале се идентифицираше с Панталоне, приеман за първият старец в комедиите. Най-често той е представян като търговец, обсебен от мисълта за важността на парите. Той обикновено е с много крив нос, облечен в червена дреха и прилепнали панталони, традиционното венецианско наметало „зимара”. На главата си носи червена шапка. Явно препратката беше точна. Същото се отнася и за останалите персонажи, като препратката на бялата маска на тенора-Ернесто, д-р Малатеста, прочетен като Арлекин, предшественикът на хитроумния Фигаро, Норина като Кантарина. Актьорите играха без грим, нещо не особено характерно за операта като цяло, но пък даваща възможност за естественост и съвсем нова съвременна естетика. Осветлението беше почти перфектно, имайки предвид изключително .несъвършената техника и малките технически възможности на оперния ни театър
Силно впечатление направи и музикалната конструкция на операта. В пълна градация, заради липсата на паузи между картините и повторение на последната картина от първо действие, като начало за второ, но с друга развръзка. Прийом, който е изключително музикален, но не използван до сега. Като се прибави към това и доста трудните колоратури за сопраното и известността на някои от ариите, изпълнявани през годините от много известни и добри певци, ситуацията става доста предизвикателна. Признавам си, че и аз открих за себе си доста нови и неподозирани предимства на оп. „Дон Паскуале”, след снощния спектакъл.
Редно е да се отдаде дължимото на постановъчния екип на спектакъла: диригент Найден Тодоров, режисьор и сценограф – Джан Джаноти. И певците-актьори Дан Паскуале – Пламен Бейков, Малатеста – Божидар Василев, Норина – Ана Гемеджиева, Ернесто – Георгиос Филаделфевс, Нотариус – Стефан Пенчев. И с прекрасното, професионално и много точно участие на хора – сценично и певчески, както и добрият оркестър, голяма част от който е на турне във Франция. И въпреки това, звучността беше на много добро ниво.
В заключение ми се иска да подчертая, че постановката на операта „Дон Паскуале” е сериозно предизвикателство за вкуса на масовия зрител и достойна наслада за „поизгладнялата” ни оперната публика за качествен оперно – театрален спектакъл. Тя заслужава още подобни празници на сценичното и музикално – певческото и в крайна сметка естетското предизвикателство като цяло, такова, каквото носи спектакълът „Дон Паскуале” на русенска опера.

Автор:Аделаида Якимова – Фурнаджиева